Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 26

Но това е краят на гигантската драма. Но какво е било началото й?

Младата Земя имала не един, а четири спътника. Един голям — Луната — и три малки, които един след друг паднали на нашата планета. Тяхното падане било разделено между четири геоложки епохи, всяка от които била съвсем различна от другите. Всички вкаменелости, които изваждаме от земните недра, са се появили по време на падането на един от спътниците — това са моментални снимки, при това посмъртни, на съответната епоха.

След гибелта на някой от спътниците скоро се появявал нов — голям астероид, притеглен от нашата планета от Космоса. След падането на третата „луна“ изминали 138 хиляди години, в течение на които Земята самотно се въртяла около Слънцето. На Земята господствали могъщи цивилизации, създадени от великани. Те образували две огромни държави: една — в Андите, втора — там, където днес се плискат вълните на Северна Атлантика. Именно тази втора държава описал Платон, когато говорел за своята Атлантида. Очевидно древният грък по някакъв начин събрал откъси от древни легенди, предавани от уста на уста, и възстановил фрагмент от нашата история.

Едва преди 12 хиляди години Земята получила нов спътник — днешната Луна. Тя била много по-голяма от всички предишни и под нейното въздействие светът започнал стремително да се променя. Променила се дори формата на планетата. Цивилизацията на атлантите изчезнала за една нощ. Моретата прелели към полюсите и започнала нова ледникова епоха. Така се извършил Всемирният потоп, за който се говори в Библията. А текстът на Апокалипсиса е съвсем точно пророчество, отнасящо се за катастрофите, очакващи нашата планета!

След началото на новата ледникова епоха върху отломките на предишните култури се родила нашата човешка цивилизация. Всички ние сме плодове на мутации и деградации на великаните, загинали при потопа. Но различните раси деградирали в различна степен. Светлокосата арийска раса била най-близо до легендарните атланти. Останалите народи вървели към израждане и само арийците се опитали да достигнат минали висоти. Това, разбира се, предизвикало всеобща завист и образуваната от упадъчни раси юдохристиянска цивилизация правела всичко възможно да удържи арийците в своите окови. Тя ги накарала да забравят своето велико минало; но това, което бил загубил разумът, се мяркало някъде дълбоко в подсъзнанието.

Завладяващо, нали? И още как! А сега си представете как тези фантазии са действали на слушателя, когато пред тях излизал лично Хорбигер, надарен с блестящо красноречие. Още повече че хорбигерианците привеждали като доказателство на своите теории маса исторически и псевдоисторически факти. Например древните китайски сказания, които изобразявали Луната като огромен леден дракон, заплашващ всичко живо на земята. Или свещените книги на загадъчните коренни жители на Южна Америка — толтеките, в които историята на Земята се описвала в пълно съгласие с теорията на Хорбигер. И още — новогвинейските каменни фигури, високи десет метра, точно повтарящи облика на древните гиганти; и легендите на аборигените, разказващи, че именно така са изглеждали техните далечни прадеди.