Читать «Тайната порта» онлайн - страница 9

— Какви са тези ядки? — попита накрая Пол.

— Наричат ги „шамфъстък“. Погледни само каква зеленина, Пол! — възкликна Карю и се засмя. — Виждал ли си друг път подобна красота, събрана само в една ядка?!

— Ако посланикът те види, Карю, след като изрично…

— Лило да се гръмне.

— Ти първи ще бъдеш гръмнат, приятелю — отговори спокойно Пол. — Открай време ти го повтарям.

— Каза ми, че вече нямало да готвя, поне в неговото домакинство. Трябвало да напусна кухнята му и да я оставя на онази лоена топка с плоските стъпала Кътбърт Бул — смешникът, който не може да свари и една босненска зелка!

— Мисля, че за това можеш да виниш само себе си — отбеляза Пол и си взе един шамфъстък.

— Знаеш ли как го наричат?

— Не — отговори Пол. — Но не се съмнявам, че ти ще ме осветлиш.

— „Мъглата“.

Пол не отговори.

— Искаш ли да ти кажа защо?

— Благодаря, но мисля, че се досещам.

— Усмихваш се, секретарю Пиндар.

— Кой, аз ли? Аз съм просто смирен слуга на негово превъзходителство.

— Може и да си слуга, Пиндар, но в теб няма нищо смирено, обаче той няма достатъчно мозък, за да го забележи.

— А ти знаеш всичко за смирението, така ли?

— Тъкмо обратното — както ти е добре известно, аз не съм особено наясно със смирението. С изключение на случаите, когато му приготвям пай. Но пък знам всичко за прислугата.

— Очевидно не всичко, Карю. Баща ми непрекъснато го повтаряше през всичките години, докато ти беше на служба при него, ако „служба“ е подходяща дума за твоите номера, в което незнайно защо се съмнявам — отбеляза спокойно по-възрастният мъж. — Нашият многоуважаван посланик е прав поне за това.

— Може, обаче баща ти ме харесваше — отговори нехайно Карю и счупи поредния шамфъстък само с едната си ръка. — А сега, докато Лило не ми върне кухнята, изобщо не ме интересува. Видя ли го онази сутрин, когато Томас Далъм и хората му най-сетне успяха да отворят големия сандък и установиха, че безценният му дар е счупен и плесенясал? Нашият Томас, който за човек от Ланкашир е доста словоохотлив, ми каза, че сър Хенри изглеждал така, сякаш щял да се насере на стола си.

— Знаеш ли, Карю, че понякога прекаляваш? — изрече Пол и макар че тонът му беше все така благ, жестът, с който хвърли черупките от ядките, издаде изчерпалото му се търпение. — Той все пак е посланик и би трябвало да се отнасяш към него с уважение!

— Той е просто един търговец на компанията „Левант“!

— Той е пратеник на кралицата!

— Но преди всичко и най-вече е търговец. Факт, който е твърде добре известен на останалите чужденци тук, в Константинопол, особено след като останалите посланици — венецианският байло и посланикът на Франция, ни презират заради това.