Читать «Тайната на Лусинда» онлайн - страница 21

Джерард не се съмняваше, че заканата ще бъде изпълнена.

Глава седма

В която Джерард е щастлив, че има брат близнак

Мелъри скочи и затича напред, размахвайки шпагата си, а Саймън застрашително насочи към елфите мрежата за пеперуди.

Еднорогът разтърси глава и с безшумен галоп бързо побягна в дълбините на гората. Бялата му грива се мярна за последен път между листата и изчезна.

— Охо! — възкликна иронично елфът с жезъла. — Ето сега вече показахте истинското си лице. Хората винаги си остават хора.

— Пуснете брат ми! — изкрещя Мелъри.

В този миг в главата на Джерард проблесна спасителна идея.

— Джерард, помощ! — завика той, надявайки се, че Саймън и Мелъри ще го разберат.

Саймън го изгледа объркано.

— Джерард — изкрещя отново Джерард. — Трябва да ми помогнеш!

Едва сега Саймън разбра и се усмихна.

— Добре ли си, Саймън? — попита той.

— Добре съм, Джерард — кимна Джерард и с всички сили задърпа единия си крак, за да го изтръгне от хватката на корените. — Добре съм, но не мога да се движа.

— Ние ще се върнем с Книгата, Саймън — обеща Саймън. — Ще я донесем и тогава те ще те пуснат.

— Не! — извика Джерард. — Ако се върнете, те ще задържат и тримата за заложници. Първо трябва да обещаят, че и тримата ще бъдем свободни. Ако въобще държат на думата си.

— Дадем ли дума, тя става закон за нас! — каза зеленооката жена.

— Обещайте тогава, че Джерард и Мелъри ще напуснат безпрепятствено тази гора и че ако се върнат, няма да ги задържите тук против волята им! — каза Джерард.

Мелъри погледна Джерард, после погледна Саймън. Явно едва сега започна да разбира хитрината на Джерард.

Елфите гледаха трите деца с колебание. Накрая Лоренгорм кимна:

— Така да бъде. Джерард и Мелъри могат да си тръгнат от тази гора. Никой няма да ги задържи тук против волята им. Нито сега, нито по-късно. Но ако не донесат Книгата, ще задържим завинаги при нас брат им Саймън. Той ще остане тук, под хълма, сто пъти по сто години. Ще живее в безвремие, ще бъде без възраст. И ако някога излезе оттук, дори една-единствена стъпка по вашата земя ще стовари върху му всички изминали години.

Истинският Саймън потръпна и пристъпи по-близо до Мелъри.

— А сега вървете! — завърши елфът.

Мелъри не помръдна и се опита да улови погледа на Джерард. Джерард искаше да й се усмихне, но беше уплашен и знаеше, че страхът е изписан на лицето му.

Мелъри му кимна окуражително и тръгна след Саймън. Двамата изминаха няколко крачки, после се обърнаха, за да го видят още веднъж, след това започнаха да се изкачват по стръмния склон на хълма. След няколко минути гората ги скри.

Тогава Джерард се обърна към елфите.

— Трябва да ме пуснете!

— Ти чу нашето обещание — каза елфът с жезъла. — Няма да те пуснем, докато брат ти и сестра ти не ни донесат Книгата.

Джерард кимна.

— Чух, разбира се, но вие казахте, че няма да пуснете Саймън. А аз не съм Саймън. Аз съм Джерард.

— Какво? Не може да бъде! Лъжеш! — извика червенокосият Лоренгорм.

Другият елф пристъпи към Джерард и протегна ръце. Пръстите му се издължиха, извиха се и заприличаха на огромни нокти.