Читать «Тайната на Лусинда» онлайн - страница 19

Внезапно част от клоните се разплетоха и едно необикновено създание пристъпи към поляната. Не беше по-едро от сърна, а козината му имаше цвета на слоновата кост. Гривата се спускаше на дълги кичури по грациозната му шия, от челото му стърчеше дълъг рог с остър връх.

Еднорогът вдигна глава и влажният му нос подуши въздуха. Докато вървеше към тях, наоколо ставаше все по-тихо. Стъпките му също не се чуваха.

Мелъри пристъпи напред като хипнотизирана и протегна ръка към еднорога.

— Мелъри! — обади се предупредително Джерард. — Мелъри, недей!

Но тя не го чуваше и протягаше длани, за да погали животното.

То спря, стоеше неподвижно и я гледаше. Затаил дъх, Джерард видя как сестра му коленичи, погали еднорога и зарови ръка в гривата му. Тогава животното докосна челото й с рог и тя затвори очи. Тялото й започна да трепери.

— Мелъри! — извика Джерард, но тя отново не го чу.

Очите под клепачите й се движеха бързо, сякаш сънуваше и се олюля. Джерард изтича и я хвана.

Саймън, който беше на крачка зад него, го последва. Щом докосна сестра си, пред очите на Джерард изникна видение.

В гората наоколо цари тишина.

Купчинки боровинкови храстчета. Мъже яздят коне. Мършави свирепи кучета с червени езици. Между дърветата се мярка нещо бяло. На поляната се втурва еднорог. Краката му са изранени и кални. Политат стрели, забиват се в бялото тяло. Еднорогът надава болезнен рев и рухва на земята сред облак от листа. Кучетата разкъсват кожата му. Той все още е жив и се движи, докато мъж с остър нож отрязва рога на главата му.

Образите започнаха да се сменят много бързо, след това станаха несвързани.

Момиче в бяла рокля. Подтиквано от ловците, то примамва един еднорог, който приближава доверчиво. Заблудена стрела улучва момичето. То пребледнява и пада на земята. Ръката му се отпуска върху хълбока на еднорога. Бледа ръка върху бледия хълбок. Момичето и еднорогът лежат неподвижно. След това — окървавени рогове. Стотици окървавени рогове. Превърнати в бокали за вино, стрити на пудра и на прах за амулети. Бели кожи, просмукани с кръв, струпани на купчини. Около тях бръмчат тлъсти черни мухи.

Джерард бавно и мъчително се изтръгна от съня. Стомахът му се бунтуваше, надигна се и стигна чак до гърлото. Гадеше му се.

Мелъри плачеше. Сълзите й капеха върху бялата козина на еднорога. Там, където падаха, козината потъмняваше.

Саймън пристъпи неловко и нежно сложи ръка върху гърба на животното.

Еднорогът протегна глава, близна Мелъри и зарови муцуна в косите й.

— Той те харесва — каза Саймън. Изглеждаше неприятно изненадан, защото обикновено животните харесваха него, но преглътна ревността си.

— Ние знаем какво видяхте току-що и се надяваме, че вече ни разбирате по-добре — обади се елфът с жезъла. — Дайте ни Книгата. Тя трябва да бъде унищожена.

— Ами гоблините? — попита Джерард.