Читать «Сянката на чинара» онлайн - страница 8

Джейк и Карла никога нямаше да заминат, макар понякога да се забавляваха със старата игра „къде ти се иска да отпрашиш“. Беше само игра, защото Джейк съзнаваше жестоката истина, че никога няма да се почувства на мястото си в голяма фирма в голям град, нито пък ще намери малко градче в който и да било щат, което да не е вече пренаселено с гладни адвокати. Имаше ясна представа за бъдещето и я приемаше. Трябваше само да изкарва някакви пари.

Подмина с колата празното място на Адамс Стрийт, измърмори няколко злостни проклятия по адрес на страхливците, подпалили дома му, и още няколко подбрани ругатни към застрахователната компания и отпраши. От „Адамс“ зави по „Джеферсън“, после по „Уошингтън“, проточила се на изток и на запад по северната страна на площада на Клантън. Кантората му се намираше на „Уошингтън“, срещу внушителната сграда на съда, и той паркираше на едно и също място всяка сутрин в шест часа, защото тогава имаше колкото искаш избор. Площадът оставаше спокоен още два часа, преди съдът, магазините и офисите да отворят.

Кафето обаче гъмжеше от работници, фермери и помощник-шерифи, когато Джейк влезе и започна да поздравява познатите си. Както винаги само той беше със сако и вратовръзка. Чиновниците се събираха един час по-късно от отсрещната страна на площада в Чайната и обсъждаха лихвените проценти и световната политика. В Кафето разговаряха за футбол, местна политика и как се лови костур. Джейк беше сред малцината професионалисти, когото приемаха добре. Причините бяха няколко: той беше харесван, непреклонен и добронамерен, освен това винаги охотно даваше безплатни юридически съвети, ако някой от механиците или шофьорите на камиони се окажеше в затруднение.

Джейк закачи сакото си на стената и седна на масата на помощник-шериф Пратър. Два дни преди това „Оул Мис“ бяха изгубили от „Джорджия“ с три тъчдауна и това беше горещата тема. Мляскащата дъвка Дел му наля кафе и междувременно успя да го побутне с дебелия си задник — един и същ ритуал шест сутрини седмично. След броени минути тя му поднесе закуската, която той никога не поръчваше — препечени филийки, царевична каша и конфитюр от ягоди, както обикновено. Докато Джейк поливаше кашата с табаско, Пратър попита:

— Джейк, ти познаваше ли Сет Хъбард?

— Не съм го виждал — отговори Джейк, привлякъл няколко погледа. — Чувал съм името му няколко пъти. Има имот близо до Палмира, нали?

— Точно така.

Пратър задъвка наденичката си, а Джейк отпи от кафето, изчака малко и каза:

— Изглежда, би било основателно да предположа, че със Сет Хъбард се е случило нещо лошо, след като говориш за него в минало време.

— Какво правя? — попита Пратър.