Читать «Сянката на чинара» онлайн - страница 28

Винаги можеше да си намери някаква работа в съда отсреща. Поземленият регистър се намираше на втория етаж в дълга и широка зала, чиито рафтове бяха отрупани с дебели папки със скици на парцели, датиращи от двеста години. В началото на практиката си, когато беше отегчен до мозъка на костите си или се криеше от Лушън, Джейк часове наред разглеждаше стари нотариални актове или актове за дарение, все едно готвеше голяма сделка. Сега обаче, вече на трийсет и пет и с десет години практика, той по възможност избягваше залата. Представяше си се като ораторстващ адвокат, а не като човек, който проверява нотариални актове; искаше да спори в съдебна зала, не да бъде плахо юристче, живуркащо сред архивите и разлистващо документи върху бюрото си. Въпреки мечтите обаче всяка година имаше периоди, когато на Джейк и на другите адвокати в града им се налагаше да се потопят за около час в окръжния архив.

Помещението беше претъпкано. По-процъфтяващите фирми възлагаха проучванията на стажанти, каквито в момента имаше неколцина — мъкнеха папките напред-назад и смръщено се взираха в листовете. Джейк се заговори с няколко адвокати, които вършеха същото — най-вече за футбол, защото никой не искаше да го спипат как дебне за нещо съмнително около Сет Хъбард. Прегледа регистъра на завещанията, колкото да убие времето и да провери дали някой важен Хъбард не е завещал земя или друго имущество на Сет, но не откри нищо за последните двайсет години. Отправи се по коридора към канцеларията на гражданското отделение с намерението да прегледа старите бракоразводни дела, но там душеха и други адвокати.

Джейк излезе от съда и се отправи да търси по-добър източник.

Нищо чудно, че Сет Хъбард мразеше адвокатите в Клантън. Повечето страни в съдебни процеси, бракоразводни или не, влизали в конфликт с Хари Рекс Вонър, оставаха нещастни до края на живота си и намразваха цялата юриспруденция. Сет не беше първият самоубиец.

Хари Рекс точеше кръв, не само пари, земя и всичко друго, което му се изпречеше пред погледа. Специалността му бяха разводите — колкото по-неприятни, толкова по-добре. Обожаваше мръсотията, сбиванията в калта, ръкопашния бой, тръпката от таен запис на телефонен разговор или изненадваща снимка голям формат на любовница в нов кабриолет. Процесите му приличаха на окопна война. Сключените от него споразумения за издръжка бележеха рекорди. За забавление той проваляше разводи по взаимно съгласие и ги превръщаше в двегодишни смъртоносни схватки. Обожаваше да съди бивши любовници за отчуждение и студенина. Ако никой от мръсните номера в арсенала му не свършеше работа, измисляше нови. Държеше почти монопол на пазара, контролираше списъка на разглежданите дела и тормозеше съдебните чиновници. Младите адвокати бягаха от него, старите вече се бяха опарили и страняха. Рекс имаше малцина приятели, а онези, които му бяха останали предани, обикновено бяха платили висока цена.