Читать «Сянката на чинара» онлайн - страница 25

— Не — призна Хършъл. — Не ми се струваше редно. Старецът умира от рак, а аз да го разпитвам за завещанието! Не можех да го направя.

Лети се спотайваше в тъмното и не пропускаше нито дума.

— Ами имуществото му? Активите му? — попита Иън хладнокръвно.

Любопитството му имаше основателна причина, защото повечето му собствени активи бяха обременени с ипотеки. Компанията му строеше евтини минимолове и търговски центрове, а всяка сделка беше утежнена от дълг. Иън работеше като бесен, за да е с едни гърди пред кредиторите си, но те вечно надаваха вой.

Хършъл изгледа гневно тази пиявица, зет си, но запази хладнокръвие. И тримата подозираха, че ще имат неприятности с наследството на Сет, затова нямаше смисъл да прибързват. Не след дълго щеше да се разрази война. Хършъл сви рамене и каза:

— Не знам нищо. Беше много потаен. Имаше тази къща, двестате акра около нея и склада за дървен материал нагоре по пътя, но нямам представа дали е вземал заеми. Никога не сме разговаряли за бизнес.

— Никога не сте разговаряли за нищо — изстреля Рамона от отсрещната страна на масата, но побърза да си вземе думите обратно. — Извини ме, Хършъл, моля те.

Такова долно сестринско подмятане не можеше да бъде подминато. Хършъл се засмя подигравателно и отвърна:

— Не знаех, че двамата със стареца сте толкова близки.

Иън побърза да смени темата.

— Той има ли кабинет тук или място, където е държал личните си документи? Хайде де, защо да не огледаме? Трябва да има банкови извлечения, нотариални актове, договори, по дяволите, може дори да е държал копие от завещанието си тук, в къщата.

— Лети би трябвало да знае — отбеляза Рамона.

— Да не я замесваме — настоя Хършъл. — Знаете ли, че й е плащал по пет долара на час и е била на пълен работен ден?

— Пет долара ли? — повтори Иън. — Ние колко плащаме на Бърнис?

— Три и петдесет — отговори Рамона — за двайсет часа.

— В Мемфис плащаме по четири и половина — гордо оповести Хършъл, като че ли той пишеше чековете, а не майка му.

— Защо дърта стипца като Сет ще плаща толкова на една слугиня? — запита се гласно Рамона, съзнавайки, че няма отговор.

— Да се радва, докато може, че дните й са преброени — отбеляза Хършъл.

— Значи ще я уволним? — попита Рамона.

— Незабавно. Нямаме избор. Да не искаш да продължим да заделяме толкова пари? Виж, сестричке, ето какъв е планът. Организираме погребението, нареждаме на Лети да внесе ред, после я уволняваме и заключваме къщата. Ще я обявим за продан още другата седмица и дано да ни провърви. Няма причина Лети да се мотае тук за пет долара на час.

В тъмното Лети се сви.

— Може би не трябва да бързаме толкова — учтиво се намеси Йън. — В даден момент, и то скоро, ще видим завещанието. От там ще разберем кой е определен за изпълнител, вероятно един от вас. Обикновено е преживелият съпруг или децата. Изпълнителят ще управлява наследството съгласно условията в завещанието.

— Знам това — каза Хършъл, макар всъщност да не го знаеше.

Иън всеки ден имаше вземане-даване с адвокати, затова често се държеше като правния експерт в семейството. Една от многото причини Хършъл да го презира.