Читать «Сянката на чинара» онлайн - страница 20

— Ти познаваше ли Хъбард?

— Донякъде. Даде ми двайсет и пет хиляди долара под масата и за двете кампании. Не поиска нищо в замяна, всъщност почти ме избягваше през първите ми четири години. Видях го миналото лято, когато се готвех да се кандидатирам отново. Даде ми още един плик.

— И ти взе парите?

— Не ми харесва тонът ти, Джейк — ухили се Ози. — Да, взех парите, защото исках да спечеля. Освен това съперниците ми също приемаха пари в брой. По тези места политиката е трудна работа.

— Аз не възразявам. Колко пари имаше старецът?

— Той твърдеше, че са доста. Лично аз не знам. Винаги е било загадка. Носят се слухове, че е изгубил всичко по време на тежък развод. Хари Рекс го ограбил до шушка, затова държал делата си в тайна.

— Умен човек.

— Притежаваше земя и открай време се занимаваше с дървесина, но не знам нищо повече.

— Ами двете му големи деца?

— Към пет вчера следобед говорих с Хършъл Хъбард, за да му съобщя лошата новина. Живее в Мемфис. Не научих много. Каза ми, че ще се обади на сестра си Рамона и ще пристигнат двамата. Сет е оставил инструкции за погребението си. Опелото ще бъде утре в четири следобед в църквата, а после е погребението. — Ози замълча и препрочете писмото. — Не ти ли се струва малко жестоко, а, Джейк? Сет иска близките му да преживеят истинска скръб, преди да узнаят, че ги е прекарал със завещанието си.

Джейк се изсмя и отговори:

— Според мен е прелестно. Ще ходиш ли на опелото?

— Само ако и ти дойдеш.

— Дадено.

Двамата поседяха мълчаливо, заслушани в гласовете отвън и в звънящите телефони. Съзнаваха прекрасно, че имат работа. Но имаше и толкова много въпроси, толкова много драматизъм ей тук, под носа им.

— Какво ли са видели момчетата, Сет и брат му? — зачуди се на глас Джейк.

Ози поклати недоумяващо глава. Погледна към завещанието и каза:

— Ансил Хъбард. Ако искаш, мога да се опитам да го намеря, ще пусна името му в системата да видим дали някъде ще се намерят данни за него.

— Направи го, моля те. Благодаря.

След още една напрегната пауза Ози каза:

— Джейк, днес сутринта ме чака доста работа.

Джейк се изправи.

— И мен. Благодаря, ще ти звънна по-късно.

4

Пътят с кола от центъра на Мемфис до окръг Форд е само един час, но за Хършъл Хъбард това пътуване открай време беше тъжно и сякаш му отнемаше цял ден. Усещаше го като нежелано връщане в миналото и по редица причини го предприемаше само при необходимост, каквато не се явяваше много често. Напусна дома си осемнайсетгодишен, изтръска калта от обувките си и се закле по възможност да избягва това място. Беше невинна жертва на войната между родителите си, а когато те накрая се разделиха, Хършъл избра страната на майка си и избяга от окръга и от баща си. Двайсет и осем години по-късно му беше трудно да повярва, че старецът най-после е мъртъв.