Читать «Сюрпризът на мистър Милбъри» онлайн - страница 6

Мистър Милбъри едва не се хвърли на врата на момчето. Тръгнахме заедно с него към файтонджиите. Възрастните дами с кучешки кошници не се губят като игли в купа сено. Тя се настанила във второразряден хотел на „Астън роуд“. Всички подробности научих от камериерката. Възрастната дама преживяла не по-малко неприятни минути, отколкото моя джентълмен. Най-напред, кошницата не се събрала в покрития файтон и се наложило да я сложат на покрива. Старата лейди се вълнувала страшно, тъй като валяло и накарала файтонджията да покрие кошницата с престилката си. Сваляйки кошницата от файтона, я изтървали на паважа, детето се събудило и обявило присъствието си с отчаян рев.

— Боже мой, мем, какво е това? — ужасила се камериерката. — Бебе?

— Да, гълъбче, това е моето бебе! — отвърнала дамата. Тя, явно, имала склонност към шегите. Но само до известно време. — Бедничкият, надявам се, че не се е ударил?

Бабата заела стаята си. Внесли кошницата и я поставили на килимчето пред камината. Дамата, с помощта на камериерката, се заела с разопаковането. В същото време, детето вече пищяло като параходна свирка.

— Скъпи мой — мило и напевно говореше старата лейди, докато се бореше с канапа, — не плачи, мамичка ей сега ще те развърже, сладкото ми. Отворете чантата ми и извадете бутилка мляко и няколко кучешки сухарчета — обърна се тя към камериерката.

— Кучешки сухарчета? — изуми се прислужницата.

— Да. Моето бебе обича кучешки сухарчета.

Камериерката се обърна, за да извади онова, което й бяха поръчали, когато чу изведнъж зад себе си глух удар и, обръщайки се, видя старата лейди, простряна на пода в дълбок припадък. Детето ревеше с пълна сила, седейки в кошницата. Съвършено объркано, момичето му подаде един кучешки сухар и се захвана да свестява бабата. След минута нещастницата отвори очи и се огледа. Бебето се успокои и примлясвайки сучеше кучешкия сухар.

Старата госпожица го погледна и поривисто навря лице между гърдите на камериерката.

— Какво е това? — попита със задавен глас. — Какво е това там, в кошницата?

— Детенце, мем — отвърна камериерката.

— Сигурна ли сте, че не е куче? Погледнете още веднъж.

Момичето се почувства малко неловко и съжали, че няма никого наблизо.

— Не бих могла да сбъркам дете с куче, мем — каза. — Това е детенце — човешка рожба!

— Това е — старата лейди жално заскимтя.

— Това е вика, — изкупление. Аз беседвах с моето куче като с човек и сега всичко ми идва като наказание…

— Ама какво се е случило? — пита камериерката. Нея, разбира се, я разкъсва любопитството.

— Не знам — заяви бабата, сядайки на пода. — Преди два часа, ако това не е било сън, аз отпътувах от Фартинхоу с едногодишен булдог в кошницата; вие виждате сега какво има там!

— Бе нещо май не съм чувала булдозите по такъв вълшебен начин да се превръщат в деца — вика камериерката.

— Не зная как става това — вика бабата, — пък и не е важно. Зная само едно: тръгнах от вкъщи с булдога, а ето в какво се е превърнал той.

— Някой го е сложил там — каза камериерката. — Някой, който е искал да се отърве от бебето, е извадил кучето, а е пъхнал бебето на негово място.