Читать «Сънно замайване» онлайн - страница 3

А секретарят бръмчи, бръмчи, бръмчи... В очите на защитника всичко почва да се слива и да подскача. Съдиите и заседателите потъват в себе си, публиката се премрежва пред очите му, таванът ту се спуска, ту се издига... И мислите подскачат и най-после се прекъсват... Надя, тъщата, дългият нос на съдебния пристав, подсъдимият, Глаша — всичко това подскача, върти се и се дръпва далеко, далеко, далеко...

— Хубаво е... — тихо шепне защитникът, като заспива. — Хубаво е... Лежиш върху софата, а наоколо уютно... топло... Глаша пее...

— Господин защитник! — се разнася рязък глас. „Хубаво... топло... Няма ни тъща, ни кръчмарка... ни супа, която да мирише на пудра... Глаша е добра, хубава...“

— Господин защитник! — се разнася същият рязък глас.

Защитникът трепва и отваря очи. Право в очите му гледат черните очи на циганката Глаша, усмихват се сочните устни, сияе мургавото, красиво лице. Зашеметен, още не съвсем събуден, предполагайки, че това е сън или привидение, той бавно става и като разтваря широко уста, гледа циганката.

— Господин защитник, не желаете ли да запитате нещо свидетелката? — пита председателят.

— Ах... да! Това е свидетелката... Не, не... не желая. Нищо нямам.

Защитникът тръсва глава и съвсем се събужда. Сега вече разбира, че наистина това е циганката Глаша, че е извикана тук като свидетелка.

— Впрочем извинявайте, имам да попитам нещо — казва той високо. — Свидетелката — обръща се той към Глаша, — вие сте в циганския хор на Кузмичов, кажете ми, гулял ли е често във вашия ресторант обвиняемият? Така-а... А не помните ли, сам ли си е плащал той всеки път, или и други са плащали вместо него? Благодаря ви... достатъчно.

Той изпива две чаши вода и сънното замайване съвсем минава...

1885

Информация за текста

Антон Павлович Чехов

1885

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Тони

Антон П. Чехов, Разкази 1880–1886, Народна култура 1969

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1999]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:30