Читать «Съкровище» онлайн - страница 341

Накрая той попита с притихнал глас:

— За колко време ще свършите работата си тук?

— Първо ще преместим свитъците, след това картините — отвърна Лили. — Последни ще бъдат пренесени скулптурите. Като работим денонощно, надяваме се да изпразним коридора и галерията и да пренесем благополучно цялата колекция в Мериленд до Нова година.

— Близо шестдесет дни — каза Сандекър.

— А консервацията и превеждането на свитъците?

Лили сви рамене.

— Консервацията ще отнеме много време. На базата на ограничения ни бюджет, прогнозата ни е, че ще са ни необходими около двадесет до петдесет години, за да преведем всичко и да получим пълна представа за това, което притежаваме.

— Не се притеснявайте за фондовете — каза развълнувано президентът. — Проектът ще получи първостепенен приоритет. Лично аз ще се погрижа за това.

— Не можем повече да залъгваме международната общественост, че тези великолепни съкровища са били унищожени — предупреди Шилър. — Ние трябва да излезем с официално съобщение, и то скоро.

— Съвършено вярно — каза сенатор Пит. — Бурните протести, които се надигнаха в страната, както и острата критика от чуждите правителства, не са намалели нито за миг след експлозията.

— Разкажете ми за това — промърмори сухо президентът. — Проучванията на общественото мнение сочат, че популярността ми е спаднала с петнадесет пункта. Конгресът не спира да ме критикува, освен това няма лидер на чужда държава, който да не иска да ми одере кожата.

— Извинете, че се намесвам, господа — каза Лили колебливо, — но ако можете да удържите положението още десетина дни, мисля, че участващите в този проект и аз ще можем да направим един изключителен филм и видеолента, в които ще заснемем най-ценните находки.

Сенатор Пит погледна президента.

— Мисля, че доктор Шарп току-що ни даде една страхотна идея. Драматично разкритие от Белия дом, придружено от документален филм — това звучи фантастично.

Президентът вдигна ръката на Лили и я потупа.

— Благодаря ви, доктор Шарп. Вие току-що направихте живота ми малко по-лесен.

— Размишлявали ли сте за това, каква ще бъде по-нататъшната съдба на древните предмети? — попита Сандекър, като не си правеше труд да прикрие раздразнението в гласа си.

Президентът се усмихна широко.

— Ако мога да убедя Конгреса да отпусне фондовете, а аз съм напълно сигурен, че ще мога, в парка Мел във Вашингтон ще бъде построена сграда, точно копие на Александрийската библиотека и в нея ще бъдат изложени всички предмети, които Юний Венатор е донесъл в Америка от Египет, плюс древни находки от двете Америки. И ако другите страни пожелаят да разгледат тяхното наследство, ние с удоволствие ще им го заемем, за да го изложат на показ у тях. Но то ще си остане собственост на американския народ.

— О, благодаря ви, господин президент! — ахна Лили. От радост тя го прегърна с ръце, без да се стеснява.

Адмирал Сандекър разтърси ръката му.

— Благодаря ви, сър. Мисля, че вие току-що изпълнихте желанието на целия американски народ.

Шилър се наведе и зашушука в ухото на Лили.