Читать «Съдия и съдебни заседатели» онлайн - страница 147

— Знаеш ли колко спечелих миналата година? — заговори тя. — Двадесет и четири хиляди и шестстотин долара, Ник. Това е всичко. При това повечето от тези пари са хонорари за повторно изпълнение на стари роли.

— Не ми пука — побързах да я успокоя, докато я прегръщах. — Пред мен не е нужно да се доказваш. Моето момиче е истинска актриса.

Анди едва не се задави от смях. Гримът й се бе размазал от сълзите.

— Има промяна в адреса — извиках на шофьора.

И му дадох моя. Отивахме си у дома, двамата.

Епилог

Година по-късно

126.

Ричард Нордешченко погледна основните си скрити карти, получени още при първото раздаване — поп и десетка купа. Реши, че си струва да задържи ръката. Предусещаше, че тази нощ ще му провърви. Беше насъбрал няколко купчини с чипове пред себе си, така че разполагаше с доста резерви за игра през цялата нощ.

Американецът бе спазил обещанието си. Нищо не се случи след отвличането на сина му. Никакви полицаи на прага му, нито агенти на МОСАД. Нито пък от Интерпол. Никой не се свърза с него след бягството на Кавело от съда в Ню Йорк. Нито след смъртта на Райхард в Хайфа. Така че той приключи с бизнеса и преустанови всичките си контакти.

След година реши, че е безопасно да се завърне в бизнеса. Пое нова поръчка в Америка. В нея бяха замесени някакви отчаяни типове от Иран, но плащането беше отлично и уредено предварително.

Този път той бе Алекс Кристанчич, бизнесмен от Словения. Във визата му бе записано, че е търговец на вино, който ще се опита да сключи сделки за продажба на търговското изложение в центъра „Джавитс“.

През цялата нощ късметът бе на негова страна. Купчините чипове на масата пред него непрекъснато растяха. Дори си позволи да изпие две водки. По едно време даже престана да брои печалбите.

Веднъж или два пъти улови погледа на жената, седнала отсреща на масата. Носеше черна рокля с дълбоко деколте, а гъстата й къдрава коса бе вдигната в елегантен кок. По всичко личеше, че е сама. И играеше доста предпазливо, само с малки залози.

Раздаващият допълнителните карти дилър обърна още един поп и още една десетка, което напълно го устройваше, защото той също държеше в ръката си поп и десетка. Късметът и този път не му изневери. Един от другите играчи поддържаше високи залози до края, което бе добре дошло за него. Нордешченко разкри картите си. Онзи изпъшка отчаяно — не можеше да го бие с двата си по-ниски чифта. Боговете не го бяха лишили от закрилата си.

— Аз съм дотук — обяви той и събра чиповете си в подредени купчини.

Отиде до бара и си поръча още една водка. Чувстваше се превъзходно. Настроението му се вдигна още, когато жената в черно се настани на столчето до него.

— Каква прекрасна нощ за вас — заговори тя. — Нямаше как да не ми направи впечатление, както впрочем и на всички останали в залата.

Беше много секси в роклята си с гол гръб. От нея се долавяше уханието на скъп парфюм. Имаше изящна издължена шия.

— Боговете на покера бдяха над мен през тази нощ. А вие? Надявам се, че също спечелихте.

— Само колкото да си поръчам един коктейл и да си платя таксито до вкъщи. Струва ми се, че нямам толкова основания да се уповавам на боговете, колкото вие.