Читать «Стъкленият трон- цялата поредица» онлайн - страница 2225
Сара Джанет Маас
Елин загърна голото тяло на Роуан и се усмихна, когато вреченият й дори не се размърда. Той предпочиташе физическия труд - дълги часове се бъхтеше по разрушените сгради и крепостните стени - пред „дворцовите глупости“, както сам се изказваше. Към това определение причисляваше всички събития, изискващи от него да облече официални дрехи.
И все пак й беше обещал да танцува с нея на сватбата на Лизандра и Едион. Изненадал я беше приятно с танцувалните си умения. „Пазя ги само за специални поводи“, беше я предупредил след коронацията.
Елин му се оплези, обърна се и тръгна към стъклените врати на балкона с изглед към града и равнината отвъд. Сутрешният й ритуал - ставайки от леглото, се шмугваше през завесите и излизаше на балкона, за да вдиша дълбоко утринния въздух.
Да погледа кралството си, тяхното кралство; да си припомни, че е оцеляло. Да се полюбува на пролетната зеленина и на вятъра с аромат на заснежени борове, духащ откъм Еленови рога. Понякога Роуан й правеше компания и я прегръщаше мълчаливо, когато миналото й натежеше твърде много. Когато загубата на човешкия й облик я терзаеше като фантомен крайник. В други случаи, през дните, когато се будеше с бистър поглед и усмивка на лице, той се преобразяваше в ястреб и политаше с планинския вятър, за да покръжи над града, над Оуквалд или над Еленови рога. Така обичаше да прави, когато сърцето му се изпълваше с тъга или с радост.
Но Елин знаеше, че напоследък лети само от радост.
И винаги щеше да е благодарна за това. За светлината и
Същата светлина несъмнено блестеше и в нейните.
Тя стигна до тежките завеси и заопипва между тях за дръжката на балконската врата. Усмихна се още веднъж на Роуан и излезе на утринното слънце и прохладния ветрец.
Като зърна какво е разкрила зората, застина и ръцете увиснаха до тялото й.
- Роуан - пророни.
Шумоленето на чаршафи й подсказа, че вреченият й се е събудил. И крачи към нея, нахлузвайки панталоните си в движение.
Елин не се обърна, когато той изникна на балкона. И също застина.
Двамата загледаха мълчаливо. Зазвъняха камбани, закрещяха хора.
Не от страх. А от удивление.
Елин покри устата си с длан и плъзна поглед по света пред себе си.
Планинският вятър изсуши сълзите й, понесъл древна, красива песен. От сърцето на Оуквалд. На земята.
Роуан преплете пръсти с нейните и прошепна с благоговение:
- За теб, Огнено сърце. Всичко това е за теб.
Тя заплака. Заплака от радостта, която озари сърцето й по-ярко от магия.
Защото по всички планински склонове, под зеления балдахин на Оуквалд, по цялата шир на Тералиската равнина цъфтеше кралски огън.
Завършването на поредица, по която работя (буквално) половин живот, не е лесна задача. Но да намеря правилния начин да благодаря на всички хора, помогнали да осъществя мечтата си, е също толкова трудно.
Редно е да започна с родителите си, на които е посветена тази книга и чиято любов към четенето роди моята собствена. Благодаря ви, че ми четяхте всяка вечер в детството ми, че никога не ми казвахте, че съм прекалено голяма за вълшебни приказки, както и че ме насърчавахте да преследвам мечтите си.
