Читать «Стъкленият трон- цялата поредица» онлайн - страница 2224

- Утре, и всеки ден след това.

Всеки ден от онези хиляда блажени години, които щяха да изживеят заедно. И след тях.

Един го целуна отново, после го хвана за ръката и го повлече към двореца. Към дома им.

- Каквото и да става? - прошепна.

Роуан я последва, както я бе следвал през целия си живот, още преди да се срещнат, преди душите им да се родят.

- Каквото и да става, Огнено сърце. - Той надникна към нея. - Може ли да те посъветвам какво трябва да възродим най-напред?

Тя се усмихна. Пред тях се разкриваше цяла вечност - бляскава, величава и приказна.

- Запази съвета си за утре.

По-добър свят

Жестоката зима отстъпи място на мека пролет.

През безкрайните снежни месеци всички се трудиха неуморно. По възстановяването на Оринт, по търговските съглашения, по установяването на връзки с кралства, с които никой бе общувал от цял век. Изчезналите елфи на Терасен се върнаха заедно с голяма част от ездачите на вълци и веднага се включиха да помагат. Също като няколкото десетки елфи от Доранел, избрали да останат в кралството, когато Ендимион и Селен се завърнаха в родните си земи.

Елин можеше да се закълне, че ударите на чуковете отекваха из целия континент. Множество народи и територии надигаха отново глави.

От южните земи най-усърден труд кипеше в Ейлве. Макар и с големи загуби, бяха оцелели, и то с несломен дух. Писмото, което Елин изпрати на родителите на Нехемия, беше най-приветливото в живота й. Дано се срещнем скоро - пишеше им, - за Да възроДим света заеДно.

Да - отвърнаха й те. - Нехемия би искала точно това.

Елин държа писмото им на бюрото си месеци наред. Не белег на дланта й, а обещание за светло бъдеще. Клетва да превърнат утрешния ден в сбъднатата мечта на Нехемия.

Когато пролетта най-сетне дойде в Еленови рога, светът се обгърна в зелено, златисто и синьо, а изчистените каменни стени на двореца блеснаха над всичко.

Елин не знаеше защо се събуди призори. Какво я подтикна да се изниже изпод ръката на Роуан. Вреченият й не се разбуди, уморен като нея - като всички наоколо.

Да, и те двамата бяха уморени, дворът им също, но пък и безкрайно щастливи. Елида и Лоркан - вече лорд Лоркан Локан, което обръщение неизменно разсмиваше Елин -тръгнаха към Перант преди седмица, за да се заемат и с тамошната разруха, след като лечителките бяха приключили с последните войници, обсебени от Валгите. Но щяха да се върнат след три седмици. Заедно с всички други господари, отпътували към владенията си веднага щом зимата поразхлаби желязната си хватка. Тогава всички щяха отново да се съберат в Оринт. За сватбата на Едион и Лизандра.

Едион, който вече не беше принц на Вендлин, а законен господар на Терасен.

Елин се усмихна при мисълта, докато нахлузваше халата си и топлите си пантофи с овча вълна. Въпреки че пролетта беше в разгара си, сутрините продължаваха да са хладни. Дори Лапичка спеше на кълбо в мекото си легло пред огъня. Явно беше не по-малко уморена от Роуан, защото дори не открехна очи.