Читать «Стрелата на Посейдон» онлайн - страница 2

— Не ми се струва правилно.

Конти плъзна поглед по предната палуба на подводницата.

— Предполагам, че „Барбариго“ е прекалено бавна за новите военноморски конвои, затова ни превърнаха едва ли не в товарен кораб. Все пак можем да се гордеем с успехите, които постигнахме, преди да променят предназначението й.

Спусната на вода през 1938 г., още в първите дни на войната, „Барбариго“ бе потопила шест съюзнически кораба. С водоизместимост над хиляда тона, италианската подводница бе доста по-голяма от страховитите германски подводници клас U-VII. След като обаче германските загуби започнаха да се увеличават, адмирал Дьониц предложи да превърнат няколко италиански sommergibili в транспортни съдове. Така „Барбариго“ — лишена от своите торпеда, от оръдейната си палуба и дори от една от тоалетните на борда — бе пратена в Сингапур като товарна подводница, превозваща живак, стомана и 20-милиметрови оръдия за японците.

— Товарът, който носим на връщане, е изключително важен за изхода на войната, така че все някой трябва да изиграе ролята на муле — каза Конти, макар дълбоко в себе си да бе бесен от превръщането на подводницата в товарен кораб. Както всеки добър подводничар, и той притежаваше дух на ловец и копнееше да се впусне в преследване на врага. В този момент обаче всяка среща с врага би означавала неминуема смърт за „Барбариго“. Лишена от цялото си въоръжение и натоварена толкова тежко, че едва развиваше дванайсет възела, подводницата би се превърнала в лесна мишена за всеки нападател.

Носът на „Барбариго“ проряза поредната разпенена вълна и Конти погледна флуоресциращия циферблат на часовника си.

— До изгрева остава по-малко от час.

Каталано разбра неизречената заповед, вдигна бинокъла и огледа хоризонта за други кораби. Лейтенантът направи същото, като не само огледа морето, но вдигна поглед и към небето. Мислите му се понесоха към Казория, градче, разположено на север от Неапол, където го очакваха съпругата му и малкият му син. Зад скромната им селска къща растеше лозе и той изпита внезапен копнеж по онези безгрижни летни следобеди, когато тичаше подир момченцето, което се опитваше да му избяга между разлистените лози.

И тогава го чу.

Още един звук, долетял до него на фона на монотонния ритъм на двата дизелови двигателя на подводницата. Бе по-тънък и остър и наподобяваше продължително жужене на насекомо. Нямаше време за губене, така че той изобщо не си направи труда да определи откъде идва звукът, а извика:

— Затваряй люка!

И мигом се спусна по стълбата, която водеше към вътрешността на подводницата. Секунда по-късно прозвуча сигналът за аварийно потапяне и всички членове на екипажа хукнаха към отредените им места. Един от механиците в машинното изключи дизеловите агрегати и ги замести с електродвигатели, захранвани от множество акумулатори. Каталано затвори люка и се спусна в командната зала в мига, в който вълните започнаха да заливат предната палуба.