Читать «Страхът и малката Мери» онлайн

Димитри Иванов

Страхът и малката Мери

Ако запитате чудовищата как са, те ще изръмжат (ще се изкискат или ще изпискат), че са добре. Ще ви кажат — и можете да им вярвате повече, отколкото на някои ваши приятели, — че преуспяват.

Огнегълтача (същият, който щеше да хвърли Пинокио в огъня) отговори на японски със своето „ха-ха-ха!“, когато се опитаха да му затворят вратата в началото на 70-те.

Тези, които се опитаха да забранят отпечатването на „Пинокио“, в същност се бяха заяли не с Огнегълтача, а с онези епизоди, когато Пинокио казва на слепия котарак и куцата лисица; „Сбогом, лицемери! Не ви вярвам вече!“

Пинокио се бил държал непочтително с недъгави същества, което е осъдително според традиционното японско възпитание, затова книгата не трябвало да се отпечатва на японски. Издателският свят се смя много, почти тъй гръмогласно както Огнегълтача, предложението за забрана се отхвърли, а изданието стана много хубаво. Самият Огнегьлтач стана толкова популярен, че започнаха да го произвеждат серийно като детска играчка и в магазините той зае мястото си до гонковете и другите чудовища, за да плаши и очарова малките япончета, които го гледаха толкова ококорени, колкото можеха да се кокорят очичките им.

Гонкът пък изскочи през 60-те от блатата между Вьоборг и Оулу — зеленокожо човече с воднисти очи, предназначено да бъде улавяно за жълтите коси, да стряска и разсмива.

Телевизионните чудовища от едно куклено шоу станаха детски любимци и обиколиха континентите. Естрадните звезди от същото поколение се демодираха, а чудовищата останаха млади. Без да проявяват професионална завист, те поканиха на екрана и прародителите си — старите страшилища. Кръвожадната Кали започнаха да я правят вместо от андамански абанос, от полистирол за две секти от Гвиана и Калифорния, а джиновете на Шехере-зада, отдавна свикнали със студиите на „Парамаунт“, се включиха в опитите с холографско изображение, за да станат триизмерни, оставайки безплътни.

Франкенщайн, опитал се миналия век да удуши създателя си, хвана за гушата сянката на Мао.

Ужасите са търсени, както и някога. Защо? Чудовищата отговарят на една потребност. Каква?

Обясненията са много. Те са верни и неизчерпателни. Повече второто, отколкото първото.

Децата били склонни към жестокост — ужасните истории задоволявали тази тяхна потребност. Иначе можело да отреагират по-зле — проявявайки самите те жестокост. А когато жестокостта на страниците на приказните книжки или на екрана е едно ужасно възмездие, тя задоволявала и развивала детското чувство за справедливост, представяйки справедливостта в сгъстени краски.

Що се отнася до възрастните, фантасмагоричната жестокост ги карала да забравят истинската жестокост на света, който ги заобикаля.

Като че с помощта на Юнг изкарваме децата по-лоши, отколкото са. Фройд искаше да лекува, а фройдизмът стана индустрия за комплексиране на европейците и след това за още по-силно комплексиране на американците.

Олрдри ни накара да потърсим апетита за ужаси другаде. Нарисуваната от него картина беше може би по-вярна и безспорно по-драматична: