Читать «Срещата ми с къбръзлията» онлайн - страница 3

— Чак дотам ти не ходи, по-наблизо гледай. За доброто на държавата ти недей има грижа, там има кой да се грижи. Но работата тука ето каква е. Защо нямахте по-напред тези оплаквания, ами сега, откак се подигнахте вие, таквиз даскал парчеларъ и Европа баши бозукларъ, подигнахте врява… и искате да се делите от гърците!

— Ефендим, тази мараза наша с гърците не е нова, тя е стара. Ние затова сме се маразили с гърците още отдавна, пред да дойдат турците в Европа да завоюват и нас, и тях и да решат този въпрос с победоносната си сабя и да ни подчинят силом на тяхното преимущество в църковно отношение. И ние сме били нещо 400 години под тяхно иго в отношенията на черквите си и на вярата си; в това време ние сме чели, учили сме се гръцки и не сме им се противили на нищо до самата завера, когато се повдигнаха те против царщината, искаха да увлекат и нас в тази борба. Мнозина се и увлякоха, но намериха се пък и таквиз някои хора, които сбутаха народа и не го оставиха да го водят гърците за носа, па народът взе да му се дава да разбере, че ние не сме гърци и не трябва да се водим подир гърците. Но това не можеше отведнъж да проработи, защото беше много заглъхнал народът и не можеше отведнъж да се окопити. От хиляда 840, откак излезе хатишерифът, българският народ в надежда на правдините взе да се обажда по-височко в тази мараза, явно взе да иска български владици. Гръцките владици повън подпомагаха ги от патриаршията, та взеха по-деятелно да се опират; подкачаха да преклоняват и правителството на своя страна, като ни оклеветяваха кога както им прилегне и гледаха все как д задушат…

Най-подир дойде 1856 година и издаденият хатихумаюн, в който изрично се оказа, че всякой народ по езика си… и ние на това основание излезли сме днес наяве и искаме разделението ни от гърците.

— Аз не съм можал досега да проумея какво искате вие и от кого го искате и защо искате да болите главата на правителството. Ако е черковна мараза, разправяйте се с патрика.

Тогази пое приказката доктор Чомаков и горе-долу в този дух, както напоследне аз говорих, разви темата и му разправи по-подробно за течението на въпроса.

— Аз и подир това — каза Къбръзлията — не мога да се осветя в този въпрос, не мога още добре да разбера в какво се състои вашето искане…

Но каквото и да е то, и право да имате, вие едно бъркате, че много бързате. Вие, както разбирам аз, искате с едно порутване да съборите една бина (здание) от 400 години. То не може тъй. Каквато и да е неправдата, която ви е станала, наш ли е кабахатът, ваш ли е, ама то станало, една власт е то, караказанска власт, но тя е власт утвърдена от времето и току-тъй, бир текмейле, тя не може да се събори, а още повече, когато е руханиджес и корените й биват много дълбоки и не се видят, не личи де да копаеш, за да го изкорениш по-лесно, и не можеш да го поклатиш в опасност да не падне и да те затисне. Знаете ли вие какво нещо е туй Караказан, на трикхане що го казват, и каква сила има той и сега? Знаете ли, че и днес, ако един карабашин от тях, като наметне онуй черното, дето го турят на главите си, та кога дойде в Паша капия, цялата Паша капия затреперва от него, и вярвайте ме, алим, аллах трепери, ви казвам. Вяра е туй, толкоз народ влече подире си. Такваз една рана да отвориш на правителството не е шега.