Читать «Срещата ми с къбръзлията» онлайн - страница 2

— Ефендим — каза Чомаков, — и брат ми, който е толкози добър, и той сега иде викан тука да се съди с тамошния наш гръцки владика, защо дал уж страната на българите и не оставял гърка владика да прави с тях каквото ще.

— На бас се хващам — отвърна Къбръзлията, — че брата си ти си го извадил от глава и си го пъхнал в таз беля, и добро няма да пати. Ето защо аз казвам, че държавата ни ще я развалят ей таквизи като вас, които ходят по Европа и дойдат тука, па се вземат да каращисват работи и не знаят какво да правят.

— Ефендим — поех приказката аз и казах, — вие не знаете до какво безобразие са дошли напоследък гръцките владици и какво те правят с нас българите — не ни дават да се учим по езика си, непрестанно ни хвърлят ихчири и ни клеветят пред правителството да ни правят омразни, излагат по-първите ни хора на злострадания, за да могат да събличат раята както щат. Това е една въпиюща неправда, която ни правят, и ние не можем да се не оплачем, и правителството не може да ни не послуша и да ни остави занапред пак тъй да си ни мачкат, както щат, в интересите на правителството е най-подир да разгледа…

— А бе холан, вий сега ще ни учите на интересите на правителството, като че ли ние не знаем кое е в интересите на правителството. Ходили сте по Европа, напълнили главите ви с дим и сте дошли после тука ум да ни учите и нас, и народа, та ни разбърквате и този ум, който имаме, та не знаем какво да правим.

— Аз, ефенди, в Европа не съм ходил — отговорих, — ни до половината Дунав не съм прегазил.

— Хъ, яли аз не видя, че ти брада нямаш, па и барбети ала руса не си смеел да си спуснеш. Ама даскал някакъв не си ли бил някъде? Начел си се, види се, с такива европейски боклуци, па и ти по тях ум ще ни даваш.

— Даскал съм бил и съм — отвърнах, — но никакви европейски боклуци не съм чел, защото никой европейски език не зная и не познавам, освен що зная малко гръцки. Но на видено село колаъзин трябва ли! Неправдата, която ни правят гърците, не е скрита и не можем да я не видим и да се не оплачем, и кому другиму можем да се оплачем, ако не на правителството си, което е длъжно да ни изслуша и да помисли върху това, как би било по-лесно и възможно да се премахне това зло, което е във вреда на цялото население, а може би не е добро и за държавата.