Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 5

— През първата година ще си още в Осфрид. Макар че ще си в едно от провинциалните ни имения… е, ще се сблъскаш със същите предразсъдъци, които виждаш тук в града. В Адория схващанията ще са малко по-либерални. Понякога. Но ще ги спечелиш на своя страна. Ще видят коя си в действителност.

След почти две години в столицата на Осфрид бях скептична, но не допуснах това да проличи, докато се изправях. Свещеникът беше приключил и минаваше близо до мястото, където бяхме.

— Благодаря — прошепнах. — Това означава невероятно много за мен.

Седрик потупа джоба си:

— Също и това.

— Не излизай веднага след мен — предупредих го. — Изчакай малко.

— Знам, знам. Пак ми нямаш доверие.

Излязох от катедралата, примижавайки на ярката следобедна светлина. По пладне шумът на Осфро бе смазващ след тишината на храма. Пред мен градът кипеше от живот. Каруци и коне трополяха надолу по калдъръмената улица, а продавачи хвалеха стоките си. Пространствата между тях бяха претъпкани с пешеходци, някои — отправили се към определена цел, докато други просеха храна и работа. Масивни каменни сгради се извисяваха над всичко: мрачната им солидност свидетелстваше за историята на Осфро.

Осфро е стар град, помислих си. Град с установени порядки. Тук няма шанс за мен. Лонзо знаеше това, когато отплава за Адория. Когато ме изостави.

Вратите на катедралата се отвориха със скърцане и аз се втренчих изненадано, когато се появи Седрик.

— Предполагаше се да чакаш — упрекнах го.

— Забравих да ти кажа кога потегляме за имението. — Той сложи закачлива на вид кафява шапка върху кестенявата си коса и се опита да заслони очи с ръка от слънцето — След четири дни. Чакай на границата между сирминиканския квартал и Бридж — край пазара. С баща ми ще те вземем приблизително по времето на първия камбанен звън.

— Сигурен ли си, че баща ти няма да има нищо против мен?

— Изборът не е негов. Позволи ми да вербувам две момичета. Избрах ги — в общи линии. Трябва да довърша оформянето на книжата на другото. — Седрик звучеше безгрижно. Предвид факта, че беше приел религия, която често водеше до смърт и хвърляне в затвора, бащиният гняв вероятно беше дреболия в сравнение с това.

— Да вербуваш? Да не би да подвеждаш това момиче към греховен живот?

И двамата със Седрик се обърнахме рязко при звука на сприхавия глас. Монахът на Ваиел още беше там, облегнат на арката и стиснал в ръка подвързан с кожа екземпляр на Заветът на ангелите. Сенките го бяха скрили. Прониза ме паника, а после се отпуснах, когато повторих наум краткия ни разговор. Не бяхме казали нищо за обявена извън закона ерес. Двамата със Седрик не се излагахме на опасност, като обсъждахме Бляскавия двор.

— Не, братко — каза Седрик вежливо. Монасите не бяха църковни водачи като свещениците на Урос, но бяха третирани със същото уважение, почитани заради пълното си отдаване на изучаването на вярата. — Тъкмо обратното всъщност. Тя ще постъпи в Бляскавия двор.

Макар да не виждах лицето на монаха, инстинктът ми подсказа, че се взираше в мен — и се мръщеше.