Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 91

Когато се качи на влака заедно с кохортата си главорези, полковникът си бе наумил да унищожи гарата като прощален жест и прелюдия към отмъщението, на което смяташе да подложи града, щом овладееше смъртоносното изобретение. Така огънят щеше да заличи делото на Чандра и да затрие множеството, събрало се за тържественото откриване. Ала щом задейства Огнената птица, Луелин подписа смъртната присъда на всички, които се намираха във влака, включително и своята. Пет минути по-късно на гарата се отприщи пъклена стихия, която отнесе със себе си телата и душите на невинни и виновни без разлика.

Навярно се питате защо ви излъгах за затвора, където уж бил лежал Джавахал, и защо неговото име не се споменава никъде в протоколите. Преди да продължа, искам да подчертая най-важното — каквото и да чуете за него, Чандра беше велик човек. Човек, който обичаше съпругата си и щеше да обича и децата си, ако бе имал тази възможност. А сега чуйте истината до края…

Когато баща ти бил млад и се разболял от треска, не се озовал в някаква колиба край реката, където едно момче се грижело за него до оздравяването му, както ви казах предния път. Той бил отгледан в едно заведение на име Грант Хаус, което все още съществува в Южна Калкута. Вие сте твърде млади, за да сте чували това име, но навремето то беше печално известно. Вашият баща попаднал в Грант Хаус, след като станал свидетел на нещо ужасно, когато бил едва шестгодишен. Неговата майка — болна жена, която изкарвала прехраната си, като продавала тялото си срещу мизерни подаяния — се запалила пред очите му, принасяйки се в жертва на богинята Кали. Грант Хаус, където израснал Чандра, беше болнично заведение — онова, което бихте нарекли лудница…

Прекарал години затворен на това място, без други родители или приятели освен хората, живеещи в делириум и страдание. Хора, които твърдели, че са демони, богове или ангели, за да забравят името си още на следващия ден. Когато навършил нужната възраст, за да излезе оттам, Чандра не познавал друго детство освен най-безпросветната мизерия и ужас, които човек би могъл да види в Калкута.

Излишно е да ви казвам, че никога не е имало някакъв зловещ приятел, който да е отговорен за онези престъпления. Единствената сянка в живота на баща ви беше тази на паразита, внедрил се в ума му. Беше извършил престъпленията със собствените си ръце, а угризенията и срамът го преследваха като проклятие.

Единствено добрината и лъчезарната природа на Килиан го изцелиха и му позволиха да вземе съдбата си в свои ръце. Редом с нея той написа книгите, за които сте чували, проектира съоръженията, които го обезсмъртиха, и прогони призрака на своя двойник. Но човешката алчност не пожела да му даде шанс и онова, което можеше да бъде един щастлив и процъфтяващ живот, потъна отново в мрака. Този път завинаги.

В нощта, когато Лахаважд Чандра Чатърджи видя как убиха съпругата му, страшните години на детството му се върнаха и го нападнаха като хрътки, низвергнаха го отново в неговия личен ад. Беше построил новия си живот върху пиедестал, който бе разрушен пред очите му. И докато пламъците го поглъщаха, умря с убеждението, че е единственият виновник за тази трагедия и заслужава да бъде наказан.