Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 89

Ала след няколко години гневът на полковника се разпали отново. Кариерата му залязваше и Бенгалския леопард, както го наричаха, спешно се нуждаеше от неочакван инцидент, от кървава баня, с която да възобнови интереса на лондонските власти към подвизите си и да възстанови репутацията си. Решението му беше ясно: да притисне Чандра, но този път с други средства.

Години наред Луелин бе проучвал инженера и копоите му в крайна сметка надушиха дирята на престъпленията, свързани с Джавахал. Полковникът извади случая на бял свят и нещата почти стигнаха до съд по времето, когато Чандра беше изцяло обвързан с проекта на Джитърс Гейт. Тогава Луелин се намеси и потули скандала, но заплаши, че ще разгласи истината, ако баща ти не създаде за него едно ново оръжие, смъртоносен инструмент за потисничество, който да сложи край на метежите на пацифистите и поддръжниците на независимостта. Инженерът бе принуден да отстъпи. Така се роди Огнената птица — машина, която можеше само за секунди да превърне някой град или село в море от пламъци.

Чандра разработваше паралелно проектите за железницата и за Огнената птица под постоянен натиск от страна на Луелин. Алчността на последния — ведно с недоверието, което бе започнал да буди сред началниците си — заплашваше да го компрометира. Навремето смятан от всички за спокоен, хладнокръвен и изпълнителен, сега той се проявяваше като неуравновесен маниак, чиято жажда за успех и признание ден след ден намаляваше шансовете му за оцеляване.

Чандра разбра, че сгромолясването на Луелин е само въпрос на време, и се впусна в опасна игра. Накара го да повярва, че ще му предаде готовия проект предсрочно. Но това само изостри напрежението на полковника и унищожи и малкото здрав разум, който му бе останал.

През 1915 г., година преди откриването на гарата Джитърс Гейт и линията, която тръгваше от нея, Луелин нареди избиването на невъоръжена тълпа без никакво основание и бе изхвърлен от британската армия със скандал, който стигна чак до Камарата на общините. Звездата му никога вече нямаше да изгрее.

Именно тогава се развихри лудостта му. Той събра група офицери, които му бяха предани и също като него бяха лишени от чин и заплашени да се простят с кариерата си. С тази банда касапи организира зловещ военизиран отряд, който действаше нелегално. Всички ходеха гротескно издокарани със старите си униформи и ордени и се събираха в някогашната резиденция на Луелин, за да поддържат измислицата, че са тайно елитно подразделение и твърде скоро ще прогонят от постовете им онези, които бяха подписали техните заповеди за уволнение. Излишно е да се каже, че Луелин никога не призна, че е бил понижен и уволнен. И той, и съмишлениците му представяха версията, че сами са подали оставка, за да основат ново военно формирование.