Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 83

Момчето бавно поклати глава.

— Значи не можеш да ми помогнеш. А сега се върни при приятелите си, Сет. Но не ме забравяй.

— Никога няма да ви забравя, господине.

Просякът се усмихна за последен път и махна за сбогом; сетне се обърна и влезе сред развалините на разрушения затвор. Сет гледа след него, докато се изгуби сред сенките, после пое отново по пътя си под жаркото утринно слънце. На хоризонта се бе появила пелена от тъмни облаци като петно от кръв, което бавно се разтваря в езеро.

* * *

Майкъл спря в началото на улицата, която водеше към къщата на Ариами Бозе, и се вторачи слисан в димящите руини, останали от жилището на старата жена. Минувачи се бяха стекли от улицата в двора и наблюдаваха безмълвно полицаите, които търсеха следи сред отломките и разпитваха съседите. Момчето бързо се приближи до мястото и си проби път сред кръга от зяпачи и загрижени съседи. Един полицай го спря.

— Съжалявам, момче. Не можеш да минеш оттук — рязко каза той.

Майкъл надникна над рамото на полицая и видя как двама негови колеги повдигнаха паднала греда, която все още тлееше.

— А какво стана с жената, която живееше в тази къща?

Полицаят го изгледа със смесица от подозрение и досада.

— Познаваше ли я?

— Тя е баба на едни мои приятели — отвърна Майкъл. — Къде е сега? Умряла ли е?

Мъжът го измери с безучастен поглед, после поклати глава.

— Няма и следа от нея — отвърна той. — Един от съседите казва, че е видял някого да тича надолу по улицата малко след като пламъците обхванали покрива. А сега дим да те няма! Вече ти казах повече, отколкото трябваше.

— Благодаря, господине — рече Майкъл и си запробива път обратно през навалицата, която се трупаше с надеждата да зърне някоя зловеща находка.

Щом успя да се измъкне от тълпата любопитни минувачи и съседи, той тръгна да оглежда околните жилища. Търсеше знаци, които да му подскажат къде може да е избягала старицата с нейната тайна, която двамата със Сет бяха започнали да разгадават. Двата края на улицата се губеха в лабиринта от сгради, базари и дворци на Черния град. Ариами Бозе можеше да бъде къде ли не.

Момчето прехвърли в ума си няколко възможности и накрая реши да се отправи на запад към бреговете на река Хугли. Там хиляди поклонници се потапяха в свещените води на делтата на Ганг, търсейки очищение от небесата, макар че в повечето случаи получаваха в замяна треска и болести.

Без да се обърне да погледне развалините на опожарената къща, Майкъл закрачи под знойното слънце, като заобикаляше гъмжилото по улиците с неспирната му глъчка от пазарлъци, кавги и нечути молитви. Гласът на Калкута. На двайсетина метра зад момчето някаква фигура, загърната с тъмна наметка, изникна от завоя на една уличка и го последва сред многолюдната тълпа.

* * *

Иън отвори очи с абсолютната увереност, че упоритото му безсъние едва ли му е позволило повече от няколко часа почивка, и то само благодарение на умората, обзела го след последните напрегнати събития. Съдейки по светлината, която къпеше стаята в западната кула в къщата на инженера, момчето прецени, че денят е към средата на следобеда. Вълчият апетит, който го измъчваше призори, сега го връхлетя отново с пълна сила. Както обичаше да се шегува Бен, пародирайки словата на писателя Тагор, чийто замък се издигаше недалече оттам, „когато стомахът говори, мъдрецът слуша“.