Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 49

Шиър взе сбръчканата ръка на баба си и леко я погали. Иън забеляза, че Бен си гризе ноктите, и дискретно го побутна с лакът.

— Едно време вярвах, че нищо не е по-силно от любовта. И любовта наистина притежава сила, но тя бледнее в сравнение с огъня на омразата — започна Ариами. — Зная, че тези откровения не са най-уместният подарък за шестнайсетия ви рожден ден; обикновено на младите им е позволено да живеят много по-дълго време в блажено неведение за истинската природа на света, но се боя, че вие няма да имате тази съмнителна привилегия. Зная също така, че ще се усъмните в думите и мненията ми просто защото идват от устата на една старица. През годините се научих да разпознавам този поглед в очите на собствената ми внучка. Факт е, че нищо не е по-трудно за вярване от истината, а лъжите имат примамлива сила. Колкото по-голяма е лъжата, толкова е по-изкусителна. Това е един от законите на живота и вие ще трябва да намерите подходящия баланс по собствена преценка. След всичко това нека да добавя, че старицата пред вас не е трупала само години, тя е натрупала и истории; а най-тъжна и страшна от тях е тази, която ще ви разкаже сега. История, в която и вие сте участвали, без да го знаете — до днес…

* * *

— Някога и аз бях млада и правех всичко, което се очаква от младите — да се задомят, да създадат деца, да натрупат дългове, да се разочароват и да се откажат от мечтите и идеалите, които са се клели да следват вечно. С една дума — да остареят. Все пак съдбата беше щедра към мен, или поне така ми се струваше в началото: свързах живота си с мъж, за когото най-доброто и най-лошото, което мога да кажа, е, че беше добър човек. Защо да лъжа — не беше голям хубавец. Спомням си, че когато идваше у дома, сестрите ми тайничко се подсмиваха. Беше доста непохватен, плах и изглеждаше така, сякаш през последните десет години от живота си не бе напускал библиотеката — накъсо, не беше това, за което би мечтало момиче на твоята възраст, Шиър.

Моят ухажор работеше като учител в едно държавно училище в Южна Калкута. Заплатата му беше мизерна и облеклото му напълно ѝ съответстваше. Всяка събота идваше да ме изведе, облечен с един и същ костюм — единствения, който имаше, — запазен за училищни събрания и за нашите срещи. Чак след шест години можа да си купи друг, но костюмите бездруго не му стояха добре — нямаше подходяща фигура.

Двете ми сестри се омъжиха за зализани красавци, които се отнасяха презрително към дядо ти и зад гърба му ми хвърляха знойни погледи, които явно трябваше да тълкувам като покана да се порадвам на истински мъж, па макар и за кратко.