Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 18

- Имал ли си взимане-даване с него?

- Не - отвърна Каол, - но това е защото Фаран е мъртъв.

- Фаран е мъртъв? - свали листа тя.

- От девет месеца. Намериха него и тримата му най-приближени убити от... - Каол прехапа устната си в опит да се сети името. - Уесли. Човек на име Уесли ги изкла. Той беше... - Каол наклони глава към нея. - Личният телохранител на Аробин Хамел. - Тя бе затаила дъх. - Познаваше ли го?

- Мислех, че да - прошепна в отговор тя. През четирите години, които бе изкарала с Аробин, Уесли бе постоянното тихо присъствие, човек, когото едва я понасяше и винаги бе давал да се разбере, че ще я убие, ако тя се превърне в заплаха за господаря му. Но в нощта, когато я бяха предали и заловили, Уесли се бе опитал да я спре. Тя бе решила, че Аробин му бе заповядал да я заключи, за да я спре да отмъсти на Фаран, задето е убил Сам, но...

- Какво се случи с Уесли? - попита тя. - Намериха ли го хората на Фаран?

Каол прокара пръсти през косата си, загледан в килима.

- Не. Намерихме Уесли ден по-късно, благодарение на Аробин Хамел.

Тя усети как кръвта се отцежда от лицето и, но успя да попита:

- Как?

Каол я погледна внимателно.

- Тялото му бе побито на желязната ограда пред къщата на Рурк. Имаше достатъчно кръв, за да допуснем, че Уесли е бил жив, когато са го направили. Слугите от къщата никога не си признаха, но останахме с впечатлението, че и те са били инструктирани да го оставят така, докато умре. Решихме, че е опит да се уравновеси смъртта със смърт, така че когато следващият разбойнически главатар се издигне, да не гледа на Аробин и на асасините му като на врагове.

Тя се загледа отново в килима. Нощта, в която бе избягала от Асасинската крепост, за да преследва Фаран, Уесли се бе опитал да я спре.

Бе и казал, че това е капан.

Селена потисна мисълта, преди да стигне до заключението. Това бе истина, която щеше да разкрие друг път, когато е сама и не трябва да мисли за Арчър и бунтовниците. Когато можеше да разбере защо Аробин Хамел я е предал - и какво да прави с това ужасно знание. Колко ще го накара да страда, за да си плати.

След няколко минути тишина, Каол попита:

- Така и не разбрахме обаче защо Уесли е тръгнал по петите на Рурк Фаран. Уесли бе само един телохранител. Какво може да е имал срещу Фаран?

Очите и засмъдяха, а тя погледна към прозореца и небето, окъпано в звездна светлина.

- Отмъщавал е.

Все още можеше да види разкривения труп на Сам, проснат на масата под Асасинската крепост, да усети ръцете на Фаран по парализираното си от ужас тяло. Преглътна с мъка.

- Фаран отвлече, изтезава и уби един... един от спътниците ми. Следващата нощ излязох, за да му върна услугата. Нещата не се развиха добре за мен.

Една от цепениците в огъня изпука и озари стаята за миг със светлината на пламъците.

- Това ли е нощта, в която те хванаха? - попита Каол. - Мислех, че не знаеш кой те е предал.

- Все още не знам. Някой нае мен и спътника ми, за да убием Фаран, но това бе просто капан. Фаран бе примамката.

Настъпи тишина, а след това Каол попита: