Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 167

- Беше едва на двайсет, когато го откри - прошепна тихо Морт. - Беше странно и агресивно момче. Винаги ровеше из забранени места, където не бе желан. Четеше книги, които никой на неговата или на каквато и да е възраст не бива да чете. Макар че това ужасно ми напомня на някой друг мой познат...

- И ти пропусна да ми го споменеш?

- Тогава не разбрах какво точно е взел. Чак когато ти прочете загадката, започнах да подозирам.

Беше хубаво, че е бронзов. Иначе щеше да му размаже физиономията.

- Други подозрения, които би искал да споделиш?

Тя завъртя скъпоценния камък обратно, борейки се с надигащия се в нея ужас.

- Откъде да знам? Той никога не ми каза нищо, а и аз, да си призная, не посмях да го заговоря. Върна се веднъж, след като вече бе станал крал, но само огледа за няколко минути какво има и си тръгна. Мисля, че търсеше другите два Ключа.

- Как е разбрал, че е тук? - попита тя и отстъпи от мраморната фигура.

- Както и ти, но много по-бързо. Мисля, че е по-умен от теб.

- Дали притежава и другите два? - попита тя, докато гледаше към далечната стена, където бе облегнат Дамарис. Защо не бе взел меча, едно от най-големите съкровища, които имаше в дома си?

- Не мислиш ли, че ако бе така, вече щеше да ни е унищожил?

- Значи смяташ, че не притежава другите Ключове? - попита тя. Започна да се поти въпреки студа.

- Веднъж Бранън ми каза, че ако имаш и трите Ключа, можеш да контролираш Портата на Уирда. Мисля, че можем да предположим спокойно, че ако разполагаше с всичките, сегашният владетел би нападнал друг свят или би подчинил изчадия, които да изпрати срещу остатъка от нашия.

- Уирда да ни пази, ако това стане...

- Уирда? - изсмя се Морт. - Молиш се на грешната сила. Ако кралят контролира Уирда, трябва да намериш други средства да се опазиш. Не мислиш ли, че е голямо съвпадение, че магията изчезна точно когато той започна завоеванията си?

Магията изчезна...

- Той е използвал Ключовете на Уирда, за да задуши магията. Цялата - добави тя, -освен своята собствена.

И тази на Дориан.

Прокле, след това попита:

- Дали е намерил втория Ключ?

- Не мисля, че човек може да елиминира магията само с един, но може и да греша. Никой не знае на какво са способни.

Селена притисна очите си с длани.

- Богове! Това е тайната, която Елена искаше да науча. Какво обаче се очаква да направя? Да намеря третия? Да открадна другите два от краля?

„Нехемия... Нехемия, ти щеше да знаеш. Щеше да имаш план. Но какво щеше да направиш?“

Бездната от сънищата u стана по-широка. Тази пустош нямаше край. Никакъв край. Ако боговете можеха да я чуят, Селена щеше да замени своя живот за този на Нехемия. Това бе лесен избор. Защото на света не му трябваше асасин със сърце на страхливец.

Трябваше му някой като Нехемия.

Но нямаше богове, с които да се пазари. Никой не можеше да u вземе душата в замяна на още един миг с Нехемия, на още един шанс да поговори с нея, да чуе гласа и.

Но... може би не и бяха необходими богове, за да поговори с Нехемия.