Читать «Сред живите мъртви» онлайн - страница 2

* * *

Барикадира се на втория етаж. Избра голяма стая с прозорец, гледащ предната част на къщата, за да може да ликвидира всеки опитал се да влезе вътре.

Пред вратата на стаята избута огромен, тежък гардероб.

Намести се на стар, дървен стол и почти веднага щом погледна през прозореца видя тътрузещите се зомбита. Бяха само три. Засега.

С приклада на пушката разби стъклата и се прицели.

Стреля.

Целта се строполи веднага. Останалите не обърнаха внимание, а продължиха да приближават. Сега Джери можеше да види силуетите на още дузина, прокрадващи се между стволовете на дърветата.

Без да спира да презарежда и стреля цели два часа обезопасяваше прииждащите живи мъртъвци, докато накрая умората не си каза думата.

Двама от тях вървяха с приблизително еднаква скорост към верандата. Първият не можа да се добере до нея, покосен от точното око на Джери. Вторият се промуши през прозореца до външната врата, което със сигурност му костваше няколко парчета от кожата, покриваща лицето и ръцете му.

Всъщност това, че вътре бе проникнало едно от многото не беше особен проблем, но вероятно шумът, който то щеше да предизвика с неадекватните си движения щеше да му попречи да издържи да сутринта.

Погледна към големия гардероб. Не, зомбито не можеше да влезе в стаята, но не трябваше да допусне още от тях вътре. Тогава можеха да успеят да проникнат, а това означаваше, че по всяка вероятност щяха да се доберат и до така мечтаната храна.

Джери Досън продължи да стреля през прозореца, но когато чу скърцащите под тежестта на мъртвеца стъпала, а малко по-късно и драскащите по вратата нокти и стенанията, започна все по-често да пропуска.

* * *

Може би още от самото начало — радиацията, възкръсването на мъртъвците, настаналата масова паника и апокалиптичния развой на събитията по-късно — Джери бе разбирал, макар и подсъзнателно, своята обреченост. Дори не само своята собствена, а и тази на всички други.

Наблюдавайки лишените от интелект, тромави ходещи трупове, засищащи глада си само с човешко месо, той проумяваше, че ще бъде изключително трудно те да бъдат победени. Не само защото са многобройни; те атакуваха през нощта, слюнката им бе силнозаразна, а хората изпадаха в паника. Освен това не всеки знаеше как да ги убива. Повечето се целеха в тялото — сърцето, белия дроб, стомаха. Малко знаеха, че има само два начина да бъдат умъртвени: чрез прострелване в главата или чрез изгаряне. Друг вариант не съществуваше. Дори самият той много късно научи този жизненоважен факт, което вероятно му костваше загубата на най-близките. Ако само бе подготвен…

Скоро разбра, че боеприпасите са почти привършили. Пред къщата се различаваха купища тела на убити, но имаше и много, които продължаваха да се опитват да влязат. Вече немалко бяха успели и ръмженето им зад вратата го побъркваше.

„Трябва да запазя един за мене, помисли си. Тия гадове рано или късно ще ме сгащят… По-добре когато най-накрая ме хванат да съм се прострелял в мозъка. Така поне няма да им позволя да ме изядат жив, както направиха с Меги…“