Читать «Сред живите мъртви» онлайн

Благой Иванов

Сред живите мъртви

Пушката гръмна и главата на зомбито се пръсна като зрял пъпеш. Наоколо се разхвърчаха парчета череп и гнила плът, а мъртвецът веднага се строполи на мократа трева. Тялото му потрепна няколко пъти, след което престана да дава каквито и да е признаци на живот.

Джери Досън бръкна в джоба на якето си и сграбчи няколко патрона. Зареди и се отправи към тъмната гора. Зад себе си чуваше тромавите стъпки на гладните преследвачи и звуците от тяхното приближаване показваха, че са съвсем близо. Нощта бе спуснала скоро погребалната си мантия и бе превърнала света в идеалния дом за оживелите мъртъвци. Сега те властваха: решаваха кога, как и кой да нападнат; по това време преимуществата им бяха най-силни. Ако се съдеше по нарастващия им брой, скоро нямаше да има значение дали е нощ или ден. Скоро щяха да бъдат толкова много, че вероятно шепата незасегнати нямаше да има шанс да се справи с тях.

Сред дърветата Джери се натъкна на няколко трупа. Всички бяха обезопасени — някой вече се бе погрижил да пусне по един куршум в мозъците им.

Надяваше се да успее да стигне до къщата преди и други да бъдат примамени от миризмата на прясно месо, която вятърът разнасяше на километри. Обонянието им бе толкова силно, че до час щяха да се съберат десетки изгладнели канибали, които с настойчивото си ръмжене и мъртвешко стенание вероятно бързо щяха да го заловят.

Чу изпукване на суха клонка отляво.

Моментално се закова и обърна глава по посока на звука.

Към него се тътреше с провлачени крачки мъж на средна възраст с плешиво теме, слепи очи и уста, готова да захапе. Ръцете му бяха протегнати напред, сякаш мъртвецът беше сомнамбул. От гърлото долитаха заплашителни викове — не особено силни, но не и прекалено тихи, за да може човек да ги пренебрегне.

Джери вдигна пушката и стреля.

Гърлото на зомбито се превърна в кървава каша, главата увисна на една страна, но мъжът продължи тромавата си атака.

„За бога, бъди по-точен.“ Скоро щяха да свършат и последните му запаси.

Той стреля, уцелвайки този път окото. Изстрелът бе достатъчно добър, за да довърши ходещия труп.

Стенания долитаха от всички страни и Джери разбра, че не му е останало много време. Бяха по-близо.

Бързо пробяга няколко метра, излезе от гората и видя къщата. С умерени крачки, предпазливо оглеждайки се, той стигна до вратата. Бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади връзка ключове. Опита се да отключи.

Тогава тънкото проскърцване на дъските по верандата го накара да изтърве връзката.

Жена, която приживе вероятно беше изглеждала много добре за своите тридесет и пет години се насочваше удивително бързо към него. Джери вдигна пушката.

Тя бе само на два метра.

Прицели се.

Ръцете й почти го докоснаха.

Натисна спусъка.

Нищо.

Ръцете й го сграбчиха.

„Не съм презаредил!“

Тялото й се оказа изненадващо мощно. Зъбите й се насочиха към гърлото му. Той избута жената със сетни сили, вдигна пушката над главата си и я стовари върху челото й. Тя залитна назад и се свлече тромаво на моравата пред къщата.

Джери презареди и я уби още с първия изстрел.