Читать «Срам за троянци прославени и пълногръди дарданки...» онлайн - страница 2
Величка Настрадинова
Троянците повярваха и вкараха данайския дар в града.
През нощта от коня наизлязоха скритите в него герои, начело с Одисеи, отвориха портите на града и… настъпи последният ден на великата Троя.
И аз, огорчен и печален, изоставих моите любимци и се въззех на Олимп.
Викаха ме в скръбта си троянците, молеха: ме с ридания, питаха защо Феб-Аполон ги е изоставил…Не им отвърнах. Безполезно е да водиш разговор с хора, които сами поканиха Гибелта в своя град. Защото не от скудоумие и самоувереност пострадаха троянци, а от виното, що се изля в чест на победата.
И тая нощ в града нямаше ни един трезвен троянец.
Напразни бяха опитите ми да будя спящи от преливане войски.
И излезе, че аз, страшният и неукротимият, бях по-беден не от високотронния Зевс, не от всесилната му щерка — мъдрата Атина, нито от земетръсеца Посейдон, а от пияния веселяк Дионисий — бога на лозите и виното.
И преживях велик срам, затова се потрудих да не узнаят потомците истината за падането на Троя. Вдъхнових сляп човек да възпее подвизите на героите, та никой да не го вини в изопачаване на очевидното.
И векове привържениците на Илион хулят хитроумния цар Одисей, без да се сетят, че коварство прояви не той, а Дионисий.
А аз и досега се чувствувам унизен. И когато на пир боговете ме помолят да взема звънка лира и да изпея хвалебна песен, аз навеждам глава и вместо:
запявам:
Не, не мога да скърша език и да споменавам своя позор, още повече в присъствието на Дионисий.
А няма как да го извикам на двубой и да го надвия — винаги е пиян. Смехотворно е дори да се помисли за единоборство с него. Ще стана смешен чак в очите на хората. Те и без това обичат Дионисий много повече от мене, макар че аз съм ги научил на всички изкуства, а той — само на пиянство.
И кажете, о, неподкупни свидетели, къде е справедливостта, щом и между нас, боговете, я няма?
— Е, и… това ли е всичко? — каза Марта Матева.
— А ти какво искаш да бъде? — малко раздразнено отвърна мъжът й.
— Ами… нещо… по-така…
— Напиши ти нещо „по-така“ — се ядоса мъжът й. — И защо ли съм седнал да ти чета? Какво ли разбираш от литература и фантастика?
— Пардон! — вежливо се разсмя Марта. — Кое тук е литература и кое — фантастика… може ли да обясниш на бедната певица Марта Матева? Вместо да си гледа съвременните романи… разписал се квазифантастични истории. Да не би това да вдигне реномето ти на писател? Напротив. Всички ще видят, че ти липсва елементарна фантазия и ще си рекат: „Тоя Матев… жена му най-талантливата певица… пък той… пише… антиалкохолни съчинения. Поне сам да беше враг на виното, а то… чак Троянската война намеси, та да убеди човечеството във вредата от пиянството.“
— Новелата не е завършена. По-нататък ще проследя всички пороци на вековете, видени през очите на някой бог.
— И ще обявиш на целокупното общество, че империята на инките е пропаднала поради тютюнопушене, арабският халифат — заради опиума, Рим — заради разврата, а нашата цивилизация… заради… неверието си.
