Читать «Срам за троянци прославени и пълногръди дарданки...» онлайн - страница 5

— Че какво толкова ви пречи? — не се стърпя Марта.

Чуждопланетниците се вцепениха, после нещо като усмивка смекчи неподвижните им лица.

Марта разбра, че за първи път човек им задава въпрос. Дотогава всички хора, с които хуманоидите се срещаха, само бяха отговаряли.

— И справедливо ли е винаги само ние да отговаряме? На човечеството му е дошло до гуша от отговорности — не преставаше Марта.

— Внимавай какво вършиш! — опита се да я спре ужасеният Матев. — Те са всемогъщи, разполагат с невероятна техника, безумие е да ги дразниш.

— Че какво като са всемогъщи бе, Матьо! — се дръпна Марта. — Аз пък съм човек! Нека се отнасят с мен любезно, по човешки… А те ме държат права!

Последното изречение разтревожи домакините, които дотогава следяха думите й с твърде особени изражения.

Те се опитаха да обяснят, че на тях не им са нужни уреди… подобни на столове, и затова…

Марта не ги доизслуша. Кимна с разбиране, сви колене и се разположи на пода.

След кратко смайване, домакините последваха примера й. На самотно стърчащия Матев не остана нищо друго, освен да се присъедини към това мило общество, насядало като диво племе край огъня.

Междувременно Матеви започнаха да възприемат… отговора на хуманоидите на първия въпрос на Марта — какво толкова им пречи да влязат във връзка с хората.

Оказа се, че хуманоидите отдавна кръжат над Земята и… търсят чиста, свободна и разумна „територия“. Търсят хора, които да ги посрещнат умно, откровено, с чиста съвест, но… Всички човешки мозъци са заети, ЗАЕТИ. Заети от грижи, сметки, войни, сделки, работа, образование, страх, срам, неверни представи, болки, съмнения, страсти и пороци, ПОРОЦИ. Човечеството пие, човечеството пуши, човечеството взема опиати, измъчва себеподобните си… човечеството няма свободна територия в мозъка си, за да приеме освен своята, поне, една чужда цивилизация…

Матев все по-ниско навеждаше глава, сякаш сам приемаше укорите, отправени към човечеството, и с пророчески глас мълвеше:

— Срам! „Срам за троянци прославени и пълногръди дарданки!“ Срам и за човешките гении! Дойдоха пришълци от световете и ни намериха спящи и пияни.

Марта го погледна учудено:

— Какво баеш, Матьо? И какво толкова сме се провинили? Такива сме си. Ако не им харесваме, да си подадат оставката!

Тогава по лицата на чуждопланетниците заиграха почти истински, човешки усмивки и Матеви разбраха, че в отговор на откровеното държане им се разрешава велика привилегия: да зададат един въпрос. Но, тоя въпрос ще бъде отговорено точно и ясно, а отговора Матеви трябва да представят като творение на собствените си умове.

Матев се изпоти от вълнение — не е леко да си човекът, който би могъл да разреши поне един от съдбовните въпроси на човечеството.

Нещастният мозък на Матев щеше да избухне от напрежение: Кое е по-важно? Кое е най-важно?…

И тогава се чу веселият смях на Марта:

— А можете ли да ми кажете как ще изглежда животинче с име Ушо-кожушо?