Читать «Снежният човек» онлайн - страница 2

— Я дай лопатата, дядо, — рече той, — аз съм по-млад, ще ти помогна, пък ти седни да си отпочинеш.

Метачът покорно подаде лопатата. Здравият снежен човек се развъртя като хала, разгорещи се, хвърли балтона си.

Метачът се наведе, дигна от земята дрехата и се наметна с нея.

Сви се като куче на завет под един прозорец. А снежникът работеше сръчно с лопатата и дори започна да си подсвирква.

До полунощ изрина снега и почисти целия площад. Старият метач му подаде балтона:

— Облечи се, защото си потен и може да премръзнеш.

Снежният човек се наметна и рече:

— Хайде, прощавай, дядо!

— Къде ще вървиш? — попита метачът. — ела по-напред да те почерпя един чай. Ей тука наблизо има едно кафене — чаят струва само един лев.

Мръднаха надолу, кривнаха по един тясна улица. Влязоха в едно задимено кафене. Кафенето беше пусто.

— Да седнеме по-близо до печката. Къде е печката? — попита метачът. — аз малко нещо недовиждам. Ох, че хубаво нещо е топлината! У дома нямаме дърва и спиме на студено. Тежко живееме.

Снежният човек го заведе при печката. Седнаха. Метачът поръча два чая. Едно сънено момче донесе горещите чаши и ги сложи пред гостите. Старецът надигна своя чай с резтреперана ръка и почна да смърка. Снежникът грабна втората чаша и нали беше много уморен и ожъднял — изпи горещия чай на един дъх. И в същия миг усети как цялата му вътрешност пламна, главата му омекна, очите му се замъглиха, паднаха и се търкулнаха на пода. От края на пръстите му потекоха капки.

„Какво ли става с мене?“ — помисли си като насън белият човек и почна да се топи — напечен от печката и сгорещен от чая.

Старецът пиеше жадно и си мислеше:

„Гледай какви добри хора имало още на земята! Ако не беше тоя приятел, щях да пукна от студ. Я да го поканя да спи у дома. Скита по улиците: кой го знае, може да няма подслон човекът.“

„Хей, приятелю — викна метачът, — къде ще нощуваш?“ Никой не му отговори. Снежният човек се беше разтопил и превърнал на локва вода. Само бомбето и балтонът му стояха на стола.

Информация за текста

Сканиране: sir_Ivanhoe, август, 2007 г.

Разпознаване и последна редакция: NomaD, август, 2008 г.

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказен свят. Том втори, 1982

Издателство „Български писател“, 1982

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9081]

Последна редакция: 2008-09-05 08:00:00