Читать «Смъртта на царете» онлайн - страница 8

Последният, най-далече от него, го беше прострелял. Трескаво се мъчеше да измъкне друга стрела, но страхът го правеше тромав и Пелитас стигна до него с вдигнат меч, готов за удар. Мъжът отстъпи назад в паника, извика и падна от стената. Пелитас бавно се отпусна на едно коляно; дъхът болезнено дращеше в гърлото му. Нямаше никой наблизо и той остави меча и посегна да счупи стрелата. Нямаше да я извади — всички войници бяха виждали как при такова нещо бликва кръв и прободеният умира.

Стисна стрелата, но можа само да я извие; изстена от болка. Хълбокът му беше целият в кръв, главата му се замайваше. Той изръмжа от болка и пречупи стрелата. После измърмори:

— Трябва да намеря другите.

Ръцете му трепереха, но той стисна меча колкото можеше по-здраво и се изправи, затиснал раната с другата си ръка.

Гадитик фрасна поредния нападател в зъбите с опакото на ръката си, а след това го отметна с къс удар в ребрата. Крепостта беше пълна с бунтовници — повече, отколкото малкият остров можеше да изхрани, беше сигурен в това. Въстанието навярно беше привлякло и хора от полуострова, но вече беше твърде късно да се тревожи за това. Спомни си как младият офицер го беше запитал колко са враговете и как той го беше укорил. Може би трябваше да се погрижи за подкрепления. Не беше лесно да се предскаже как ще завърши нощта.

Беше започнала добре, часовите бяха отстранени бързо, почти за миг. Десет мъже се бяха изкатерили по стълбите и отвориха вратата, преди някой вътре да разбере какво става. После от тъмните постройки изригнаха войници — навличаха броните си в движение. Тесните проходи и стръмните стъпала правеха от лабиринта истински рай за стрелците и само слабата светлина свеждаше пораженията до сравнително леки рани, макар че Гадитик беше загубил един войник, прострелян в устата.

Чуваше хората си да пъшкат: притискаха се до стената в тъмнината зад него. Няколко факли осветяваха пространството, но освен че изстрелваха на сляпо по някоя стрела, враговете се бяха оттеглили в страничните постройки. Всеки, който притичаше по уличката, щеше да бъде насечен на парчета, преди да направи и няколко крачки, но и враговете не можеха да напуснат подслона си, за да атакуват легионерите. Настъпи временно затишие и Гадитик с удоволствие отбеляза, че има възможност да диша спокойно. Липсваше му тренировката на сухопътните легиони. Независимо колко се упражнява човек на кораб, няколко минути бой и тичане го изтощават. Или може би е просто от възрастта, призна той мрачно пред себе си.

— Кротнаха малко — измърмори с нисък глас.

Оттук нататък щеше да става все по-зле. Трябваше да завземат с бой постройките една след друга, да губят хора срещу всеки един-двама неприятели — беше твърде лесно да изчакат зад някоя врата или прозорец и да прободат първия, който се подаде.

Гадитик се обърна към войника зад себе си, за да му даде заповед, и видя, че той гледа нагоре, зяпнал от ужас. Гадитик също вдигна глава. По камъните се стичаше лъскава течност; след миг стигна до плочника и се разля по него. Нямаше време да правят планове.