Читать «Смъртта на царете» онлайн - страница 6

Конн Иггульден

Заизкачва се по стълбата, стиснал здраво меча. Един спомен проблесна в ума му — за бунтовете, в които беше намерил смъртта си баща му. Значи това означаваше да си първият, изкачил стената! Пропъди спомените, стигна до ръба и приклекна, за да избегне една брадва, която насмалко щеше да го обезглави.

Нямаше време да преценява позицията. Блокира втория удар на брадвата и изрита силно противника си. Тежката брадва удари в камъните и мечът на Юлий се плъзна с лекота в задъхващите се гърди на неприятеля. Нещо го удари по шлема и откърти предпазителя на бузата. Мечът му се вдигна автоматично, за да парира. Той усети топла кръв да се стича по врата, гърдите и корема му, но не й обърна внимание. Хората от отделението му вече се качваха на стената и клането започна по всички правила.

Трима негови войници се биеха, застанали плътно един до друг пред стълбата, леките им брони се огъваха под силните удари. Юлий видя как един от тях заби изотдолу меча си в нечия челюст — бунтовникът разпери ръце и падна.

Хората, срещу които се биеха, не носеха униформа. Някои бяха облечени в старинни брони и размахваха чудновати оръжия, други носеха брадви или копия. Настана бъркотия и Юлий само изруга, когато един от войниците му падна с вик: тъмна кръв пръсна под светлината на факлите. Из цялата крепост се чуваше тропот на тичащи хора и викове, сякаш цяла армия се стичаше към тази точка. Още двама от хората на Юлий се изкатериха на стената и се хвърлиха в битката.

Юлий заби меча си в гърлото на един от нападателите със скок, на който преди години го беше научил Рений. Нападаше твърдо и яростно и противниците му отстъпваха и умираха. Каквито и да бяха бунтовниците, засега печелеха само с числеността си. Римското умение и тренировките правеха ядрото войници около стълбата почти непробиваемо.

Но и римляните започваха да се уморяват. Юлий видя как мечът на един от войниците му се заклещи между плочките на една украсена с рисунки броня, може би предавана от баща на син още от времето на Александър. Римлянинът задърпа яростно, като почти повали противника си, но сърдитият му вик изведнъж премина в писък — бунтовникът заби къса кама в слабините му под бронята. Римлянинът омекна и се отпусна на камъните, мечът му остана заклещен в старата броня.

— Насам! — извика Юлий на хората си.

Събрани заедно, можеха да си проправят път и да навлязат по-дълбоко в крепостта. Видя наблизо стъпала и тръгна към тях. Враговете продължаваха да падат под меча му и той започна да се наслаждава на боя. Тежината на меча му вдъхваше сигурност, бронята му придаваше чувството, че е неуязвим, а и разгорещен от боя, той почти не усещаше тежестта й.