Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 202

Кристофър Уиткомб

— Да са благословени миротворците, защото те ще бъдат наречени синове божи — прошепна той.

Скоро всичко щеше да свърши. Скоро всичко щеше да започне отново.

— Било е мощен взрив с радиоактивно излъчване — каза Андреа Чейз. — Броят на убитите е около сто тридесет и седем до този момент, но спасителните екипи все още работят. Очаква се броят им да нарасне.

Началник-кабинета последва президента до ъгъла на централното помещение в подземния бункер. Персоналът, както и допълнителните служители вече бяха заели местата си — от специалистите по съобщенията, до експертите по управление на кризи и военните, отговарящи за сигурността.

— Мръсна бомба? — попита той.

— В момента като че това има и добра страна — кимна тя. — Спешните екипи по отбраната работят и по едно УРР в „Адамс Морган“. Скоро ще изчислят окончателно степента на радиоактивното замърсяване.

— И?

— Звучи странно, но замърсяването не представлява голяма опасност.

Президентът се обърна към телевизионните репортажи, предавани на няколко от големите екрани. Колко неприятно, помисли си той, по време на целия този кошмар Белият дом получаваше най-сигурните данни от журналистите и техните камери, а не от разузнаването.

— За кого има и добра страна? — възкликна президентът. — За щата Айова ли? Виждате ли това, което аз виждам?

Пораженията изглеждаха големи. Повечето от магазините по Индипендънс авеню бяха взривени или сериозно повредени, а сградата на Върховния съд като че ли беше претърпяла сериозни повреди. Почернели от огъня каросерии на коли, автобуси и камиони бяха пръснати навсякъде по улиците. Части от тела висяха дори по дърветата на цели осем преки разстояние.

— Имах предвид радиацията — обясни Чейз. — Очевидно този взрив е ужасен, но експлозията е разпръснала радиоактивния материал на много голям периметър, което значително е отслабило радиоактивното влияние. Специалистите очакват ветровете и топенето на снега да действат като естествен фактор за обеззаразяване.

— Това цялото количество радиоактивни изотопи ли са? — попита президентът. — Използвали ли са всичко, с което разполагаха?

— Рано е да се каже — обясни Чейз. — Военновъздушните сили имат самолет, наричан „Констант Финикс“, с който измерват радиационните нива.

Венабъл помисли за момент, после кимна сякаш се съгласяваше със себе си.

— Няма да чакам следващата атака, Андреа — каза той. — Време е да ударим тези животни, преди да са…

— Да ударим кого? — възрази тя, виждаше, че нещата започват да се повтарят. — Знаете колко голям залог е това, Дейвид. Ние дори не знаем кой е истинският виновник за терористичните атаки.

— Местните новинарски станции току-що са получили потвърждения за отговорността — обади се един глас. Беше Хавлок, който влизаше в помещението. Следваше го началникът на Обединените щабове. — Същата лента, същият език. Няма съмнение в това, господин президент. Това са същите мръсни копелета, с които се занимавахме и досега.

— Не можем да започнем война заради някакви поемания на отговорност — възрази Чейз. — За бога, говорим за потенциална Трета световна война!