Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 197

— Уха-а — каза партньорът му, сочейки към охраната на портала. Там стоеше самотен пазач — доста отегчена жена с двайсетина килограма наднормено тегло. — Ето я.

Сач пооправи възела на връзката си и се изправи в седалката.

— Добър вечер, полицай — поздрави той жената през прозореца, блеснал в най-любезната усмивка, на която беше способен.

Жената проточи врат, за да види какво има в буса без отличителни знаци.

— От кои сте, драги? — попита тя.

— От корпуса — отвърна Сач. Той измъкна една идеално подправена лична карта, върху която пишеше „Армейски инженерен корпус“.

— Намира ли ви се малко кафе в колата, скъпи? — попита тя. — Тук е по-студено от сърцето на курва.

Сач поклати отрицателно глава.

— Трябваше да се сетим по пътя — извини се той. — На излизане ще ти взема, и ще ти донеса.

— Със сметана и с три пакетчета захар. — Тя им махна с ръка да влязат. — И кажи на твоя дребен приятел поне да се опита да се усмихне. Няма да му се счупи лицето.

Сач чу как жената се смее зад тях, докато караха напред към водопречиствателната станция.

— Знаеш ли, права е — каза Сач. — Малко веселие от време навреме няма да те убие.

Каролайн Уолър се чувстваше гола и самотна, захвърлена върху бетонния под в тъмното празно мазе. Кристофър вече беше спрял да плаче, а Патрик спеше на корема й. Мади стоеше настрани и някак бе потънала в себе си.

— Добре ли си, миличка? — попита я Каролайн.

— Татко ще дойде и ще ни спаси — рече малкото момиче.

— Миличко… — Каролайн се опита да звучи оптимистично, но нямаше смисъл да лъже — татко много те обича. Трябва винаги да помниш това, разбираш ли? Той е много смел човек и те обича с цялото си сърце.

Известно време Мади не каза нищо, после внезапно заяви:

— Аз вече не съм малко момиче, мамо. И знам за Дядо Коледа. Не вярвам нито в еднорози, нито в Батман, дори не вярвам във Великденското зайче. Но съм сигурна, че татко идва за нас. Той няма да позволи на тези хора да ни наранят.

Каролайн отчаяно се пребори с внезапния порив на сълзите. Детската невинност я потресе.

— Можеш да кажеш това на Патрик и Крис, когато се събудят — натърти думите си Мади. — Знам, че идва.

Лампите над главите им светнаха и те се смълчаха, когато чуха шум от приближаващи се стъпки.

— Не й вярваш, нали? — попита мъжки глас. Полковник Елис заслиза по стълбите на мазето и се отправи към скупчените в ъгъла тела.

— Кое животно би сторило това на деца? — попита Каролайн.

— Хайде сега, госпожо Уолър — каза той. — Задавате ли подобни въпроси на съпруга си, когато се завръща от тайните си мисии? Остава ви само да гадаете, нали? Да се досещате и да се молите. Вие знаете, че той е убиец, но се стараете да не мислите за това. Е, трябва да приемем факта, че и добрите хора вършат понякога лоши неща.