Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 18

Венабъл потърка зачервените си от безсъние очи.

— Някой ще направи ли по чашка кафе? — измърмори той. — Това, от което наистина имам нужда сега, е едно двойно кафе с мляко.

Хората около него се спогледаха укорително. След нощното заседание в Ситуационната зала с президента бяха останали само петима от правителствения екип: Бийчъм, началникът на кабинета Андреа Чейз, Хавлок, Олрид и директорът на Вътрешна сигурност Джим Дейвис. Никой от тях не се чувстваше задължен да осигурява освежаващи напитки.

— Директорът на вътрешната сигурност смята, че трябва да създадем специална съветническа група по въпросите на тероризма — обяви Хавлок. Дейвис стрелна съветника по националната сигурност с любопитен поглед, правилно предполагайки, че Хавлок правеше това изявление само за да се избави от задълженията на стюард.

Венабъл спря да трие очите си.

— О, за Бога, стига с тези административни предложения — изръмжа той. — Сигурен съм, че пресата и телевизията ще отразят пресконференцията, но не мислите ли, че повечето американци и без това вече са разтревожени до крайност!

Бийчъм се усмихна леко и Дейвис я стрелна с поглед.

— А какво става със СИГИНТ? — попита Венабъл.

Беше чувал този термин много пъти по време на отразяването на събитията от единайсети септември и мислеше, че като го използва, изглежда по-информиран.

— Какво се чува за това, Олрид?

Директорът на ФБР помръдна с рамене. Това, което знаеше за работата по разузнаване на комуникационните връзки, засега можеше да се изрази с лаконичното повдигане на раменете, но все пак той намери какво да отговори.

— На основата на докладите, с които успях да се запозная, сър, бъбренето расте — каза той. — За нещастие нашите прихващачи не долавят нищо повече от мъгливо оформено тържествуване. Има някакво объркване сред терористичните елементи — от хората на Абу Саяф и „Джамия Исламия“ в Индонезия до Хамас, Хизбула и останките от „Ал Кайда“. Изглежда всички са възбудени от атаките, но май никой не знае кой в действителност стои зад тях.

— Бъбрене, а? А какво точно трябва да значи това? — попита президентът.

— Прихващаме микровълнови предавания — обясни Дейвис. Той също не искаше да се занимава с кафето. — За нещастие да се изровят необходимите разузнавателни данни от огромния поток е като да се опитваш да сръбнеш вода от пожарен кран. Затова обикновено се насочваме към някой географски регион — Близкия изток или Централна Азия — и се опитваме да вадим заключения от общия информационен трафик. Това означава „бъбрене“.

— С други думи, шепа хора в Близкия изток си говорят по телефона за атентатите в Америка — кимна Венабъл, най-после доволен от възела на вратовръзката си. — Надявам се, че не намирате това за учудващо.

— Не, сър — каза Олрид. — Но има нещо друго. Проследихме серия от странни финансови банкови преводи от висши служители в правителството на Саудитска Арабия. Големи суми към доста неясни сметки. Нашите най-добри анализатори предполагат, че един или няколко богати саудитци са създали финансов канал до престъпни ядра в САЩ.