Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 166

— Извинете ме, момчета — каза той, отстъпвайки встрани, като предаде ръководството на един от другите инструктори.

Елис взе телефона от дъщеря си, без да попита нищо, макар че по изражението й разбра, че имат някакъв проблем.

— Ало? — каза той в слушалката.

— Той се обади по телефона — каза един глас. Елис разпозна един от членовете на Клетка шест, бивш взводен командир от Десета планинска дивизия, който бе преместен към Окръг Колумбия, за да помага при последните етапи на операцията.

— Това проблем ли е? — попита полковникът, който вече беше изразил опасенията си за сигурността на операцията. Но Джеръми имаше свой живот и може би ставаше дума за някаква глупост.

— Смятам, че е проблем — отвърна мъжът кратко. По телефона Елис можеше да чуе гласовете на деца, играещи някъде наблизо.

— Е и?

— Кейлъб смята, че е много важно. Защото Джеръми направи нещо много странно.

Елис поклати глава. Винаги бе допускал вероятността от внедряване на враг в организацията — още по време на операциите „Финикс“ в джунглите на Индокитай и военните проекти в Пентагона. Сега смяташе, че контролните филтри, изградени в съпротивителната организация на Свещеничеството на Финеас, където нямаше ръководство, значително намаляват риска. Но може би се лъжеше.

— И какво по-точно? — попита той.

— Проследихме разговора му до една къща в Стафорд, Вирджиния — отвърна мъжът. — На пощенската кутия пише Уолър без „к“ — съобщи обаждащият се. — Смятаме, че това повдига сериозни въпроси. Този приятел наистина е пълен с изненади.

На Елис не му трябваше много време, за да обмисли възможностите.

— Добре знаеш какво мисля за изненадите — каза полковникът. — Направете каквото трябва, за да получим някакви отговори.

— Добре — въздъхна вицепрезидентът. — Имаме малко повече от дванайсет часа, за да се справим с положението. Е, какво е развитието?

Нейният непосредствен кръг от съветници се бе свил до три направления: опазване на реда, разузнаване и политика. Това означаваше, че освен началник-кабинета, която се грижеше за всичко и пазеше интересите на президента, съветът се състоеше от Олрид, Хавлок и генералът. Шефът на ЦРУ Вик и директорът на ДВС, както и целият министерски кабинет бяха оставени в резерв. Най-опасното нещо по време на криза беше загубата на контрол, затова всички тези ръководители на агенции и другите висши служители сега щяха само да са в тежест.

— Рано тази сутрин ООЗ удари укрепената къща в Кълъмбъс — каза Олрид. — Това беше най-сериозната ни надежда да докажем връзка между „Ансар инш Аллах“ и саудитците.

— Беше!? — попита Бийчъм. — Нищо ли не са открили?

Шефът на ФБР се размърда в мястото си.

— Нападнали са с два екипа отпред и отзад едновременно — каза той. — Срещнали са доста силна съпротива, но са си пробили път до компютърното помещение, където са взели хард диска. Пратихме го със самолет до нашата лаборатория в Куонтико и кибернетичният отдел го е разгледал с най-голямо старание.

— Превъзходно! — изтърси Хавлок.