Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 2

Павел решително влезе в стаята на сина си и седна на дивана.

— Трябва да си поговорим сериозно, Дмитрий.

Момчето вдигна глава от тетрадката и боязливо погледна баща си.

— Ти сигурно не знаеш, но с майка ти си имаме неприятности — подзе Красников.

— Да не е… заради онези дънки? — плахо предположи Дима.

— Не, синко. От две седмици вече ни се обажда някакъв човек и ни изнудва за пари. Много пари, десет хиляди долара.

— Че с какво ви изнудва?! — възкликна Дима. — Да не сте някакви престъпници?!

— Как не те е срам, Дмитрий! — смъмри го Павел. — Дори не бива да си помисляш за такова нещо. Става дума за друго. Спомняш ли си, че дядо ти Михаил, бащата на майка ти, е имал брат — Борис Фьодорович? Беше много по-възрастен от дядо ти и почина, преди ти да се родиш.

— Да, разказвали сте ми. Виждал съм и снимки в албума.

— А знаеш ли, че чичо Борис, по-точно дядо Борис, имаше дъщеря, Вера?

— Да, мама ми е казвала, че тя е починала отдавна.

— Е, тя почина веднага след като роди сина си. Кръстиха го Дима.

— Като мене? — учуди се момчето.

— Не КАТО тебе. Просто ТЕБЕ.

Дима се навъси и заби поглед в учебника по физика пред себе си.

— Нищо не разбрах — издума най-сетне, без да вдига поглед към баща си.

— Майка ти почина, синко — меко каза Павел. — И ние те осиновихме. Дойде моментът да ти го кажем.

Дима отново дълго мълча, докато асимилира чутото, като се стараеше да не поглежда Павел. Мълчанието ставаше тягостно, но Красников-старши не можеше да измисли как да го прекъсне, така че да не причини на детето още по-голяма болка.

— Ами баща ми? — попита Дима. — Кой е баща ми?

— Е, какво значение има, синко — ласкаво каза Павел. — Майка ти не е била омъжена и е напълно възможно баща ти дори да не знае за съществуването ти. Ние, Красникови, сме твоите родители. Поехме те още от самото ти раждане, носиш нашето име, живеем заедно вече петнайсет години, съгласи се, че не е малко. И ти си вече достатъчно голям, за да можем да говорим с тебе открито, без да те лъжем.

— Значи изобщо не съм ви роден син? — настоятелно попита Дима.

— Глупости! — отсече Павел. — Първо, Вера беше първа братовчедка на майка ти, тъй че имаме кръвна връзка. И второ, какво значи „роден“ или „нероден“? Роден ни е човекът, когото обичаме, който ни е близък и скъп. А че ти си ни близък и скъп, че с майка ти те обичаме — в това няма никакво съмнение. Тъй че ти си ни роден син в пълния смисъл на думата. И да не ти минава през ума нещо друго.

— Добре, татко — почти шепнешком отвърна момчето.

Павел стана от дивана. Той беше добър човек, но малко сух по характер и сега се смути, защото не знаеше какво да направи по-нататък.

— Сигурно трябва да те оставя сам, за да помислиш върху това, което ти съобщих — каза той колебливо. — Ще ида при майка ти, тя много се тревожи.

Олга стоеше в кухнята с подпухнали от плач очи и нервно подсушаваше с кърпа току-що измитите чинии.

— Е, какво? — втурна се тя към мъжа си. — Каза ли му?

— Казах му.

— И той?