Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 5

— Можеш ли да ми обясниш защо? Какво си намислил? Как изобщо този „телефонен“ случай е попаднал при тебе?

— Абе нищо не съм намислил, Костя. Ама и ти си един, все нещо подмолно ти се привижда. Градският прокурор правил подборна проверка на санкциите, давани от районните прокурори, и случайно се натъкнал на писмо от това районно управление с молба за разрешение да се подслушват разговорите на телефонния пост в дома на гражданите Красникови във връзка със заявлението на същите, че неустановено лице системно им се обажда и ги изнудва за пари под заплахата, че ще разгласи тайната на осиновяването. И прокурорът поставя пред служителите на милицията напълно законния въпрос: А откъде въпросният хитър шантажист е научил внимателно укриваната тайна? Очевидно някой му е казал и така е разгласил тайната. А това означава член сто двайсет и четири „прим“ от нашия любим и все още неотменен от никого Наказателен кодекс. Та така.

— Неубедително — поклати глава следователят. — Питам как случаят е попаднал при тебе? Тия Красникови да не би да са познати на прокурора? Защо не е пратил случая при районния прокурор?

— Хайде сега, защо! — промърмори началникът на следствения отдел. — Защото така. Иска да получи образцово изпипано разследване, нещо като учебно пособие за младите следователи, да вземат пример от него. Само преди пет години можеше ли някой да предположи, че ще трябва да оформяме дела за обида и клевета? Ами че те се пръкваха веднъж на сто години и минаваха през съда като частни. А сега сейфовете са претъпкани с дела за защита на честта и достойнството. Естествено те не са наказателни, а граждански, но въпреки това прокуратурата трябва да ги наблюдава. А разгласяването на тайната на едно осиновяване си е наша работа и подобни случаи всеки момент ще започнат да се сипят като от рог на изобилието.

— Откъде изникна пък тази прогноза?

— От нашите аналитици, откъде другаде.

— Ти пък да не би да им вярваш? — презрително изхъмка Константин Михайлович.

— Ами… невинаги, но в случая им вярвам. С пари може да се купи всякаква информация и колкото повече пари имат хората, толкова по-често тези пари се използват именно за това. Това първо. И второ, разгласяването на тайната може да се използва като добър повод да оскубеш ответника за морални щети. Тъй че ние трябва да посрещнем всичките тези искове напълно готови, та никой адвокат или съдия да не може да ни упрекне, че не умеем да събираме доказателства и да ги оформяме правилно. Бившето КГБ много го биваше да скалъпва такива дела, когато се занимаваше с проблеми за разгласяване на държавна тайна, а ние нямаме тези навици. Искам да обмислиш цяла система за доказване по такива дела, да определиш източници на доказателства, да оформиш образцови протоколи и постановления. Затова ти възлагам случая с Красникови. Ти си най-грамотният от всички наши следователи, само ти ще свършиш всичко като хората. Имам ти доверие, Костя, разчитам на професионализма и майсторлъка ти. Знам, че няма да ме подведеш и няма да ме е срам да представя тези материали на прокурора.