Читать «Смелите моряци» онлайн - страница 8

— Ка-ак? — ревна Трууп и стоманеното му лице потъмня.

— Как ли? Достатъчно добре знаете как. И на всичкото отгоре ще ме карате да върша черна работа! — Харви беше много горд от това прилагателно. — До есента! Казвам ви, че тая работа няма да стане!

Известно време Трууп разглеждаше внимателно върха на главната мачта, докато Харви произнасяше тирадите си.

— Шшт! — каза той най-после. — Изчислявам на ум отговорността си. Това е въпрос на преценка.

Ден се промъкна и дръпна Харви за лакътя.

— Не закачай повече татко — помоли го той. — Два-три пъти вече го нарече крадец, а той не може да понесе това от когото и да било.

— Я ме остави! — почти изкрещя Харви, без да вземе под внимание съвета му, а в това време Трууп продължаваше да размишлява.

— Изглежда малко необщителен — рече той най-после, като огледа Харви. — Не те обвинявам, млади момко, ни най-малко, нито пък ти трябва да ме обвиняваш, когато жлъчта излезе от организма ти. Но сигурно разбираш какво искам да кажа? Десет и половина долара като втори юнга на шхуната и частта ти от целия улов — защото ще се учиш и ще е полезно за здравето ти. Да или не?

— Не! — упорстваше Харви. — Върнете ме в Ню Йорк или аз ще ви наредя.

Той не си спомняше какво точно последва. Лежеше в улея за оттичане на водата от палубата, държеше кървящия си нос, а Трууп спокойно го наблюдаваше отгоре.

— Ден — обърна се той към сина си, — когато видях за пръв път този младеж, той не ми хареса, и то само от беглите ми впечатления. Никога не бързай с преценките си, Ден. Сега го съжалявам просто защото мозъчната му дейност нещо не е в ред. Той не е отговорен за думите, с които ме обижда, нито пък за другите си твърдения. Нито за това, че е скочил през борда, което, почти съм уверен, е направил. Бъди внимателен с него, Ден, и ти ще получаваш двойно повече от това, което давам на него. А тези кръвоизливи проясняват главата. Остави го да се изплакне!

Трууп тържествено влезе в кабината, където той и другите възрастни мъже спяха, и остави Ден да утешава нещастния наследник на тридесет милиона.

Глава II

— Предупредих те — каза Ден, а сълзите на Харви се настигаха върху излъсканата палуба. — Татко не бърза, но ти си го заслужи. Пфу. Няма смисъл да се разчувстваш така. — Раменете на Харви се издигаха и снишаваха заедно със спазмите от хълцанията му. — Знаем какво ти е. Татко ме е бил един-единствен път — за първи и последен път, и то беше по време на първото ми пътуване. След това чак ти се повдига и човек се чувства самотен. Зная.

— Да — стенеше Харви. — Този човек или е луд, или е пиян, а аз, аз нищо не мога да му сторя.

— Не говори така за татко — прошепна Ден. — Татко е противник на всякакъв алкохол. Той казва, че нещо си мръднал. Какво, по дяволите, те накара да го наречеш крадец. Той ми е баща.

Харви стана, избърса носа си и обясни подробно всичко, което се отнасяше до липсващата пачка банкноти.

— Не съм се побъркал — завърши той. — Само че баща ти никога не е виждал повече от петдоларова банкнота наведнъж, а моят баща е толкова богат, че всяка седмица може да купува по една такава лодка и това ни най-малко няма да му се отрази.