Читать «Смелите моряци» онлайн - страница 7

Вълна от гняв обхвана Харви, а Трууп продължи утешително:

— Горко ти. Съжалявам те — толкова си млад още. Но повече да не говорим за парите.

— Разбира с, че няма да говорите. Вие сте ги откраднали.

— Както искаш. Ние сме ги откраднали, ако това те успокоява. А сега за връщането. При положение, че беше възможно да го направим, а то не е, ти не си в състояние да се върнеш у дома си, а ние току-що стигнахме Бенкс. Идваме тук, за да изкараме хляба си. Ние не можем да видим за цял месец и половината на сто долара, да не говорим за джобни пари, но ако всичко върви добре, ще бъдем отново на брега някъде в първите седмици на септември.

— Но сега е май, аз не мога да стоя тук със скръстени ръце само защото искате да ловите риба. Не мога, уверявам ви!

— Правилно и справедливо, справедливо и правилно. Никой не те кара да стоиш със скръстени ръце. Има толкова много неща, които би могъл да правиш, тъй като се лишихме от Ото, загубихме го в Льо Хейв. Предполагаме, че е паднал през борда по време на бурята, която настигнахме там. Във всеки случай той не се върна, за да ни опровергае. А ти се появи като истинско провидение. Подозирам, че можеш да вършиш много неща. Не е ли така?

— Като стигнем брега, мога да направя вашия живот и живота на вашите хора много труден — закани се Харви, поклати глава и измърмори неясни заплахи за „пиратство“, при което Трууп се усмихна едва доловимо.

— Особено като говориш много. Пропуснах да те предупредя. Препоръчвам ти да не говориш много, докато си на борда на „Тук сме“. Отваряй си очите, помагай на Ден да прави каквото трябва и така нататък и аз ще ти дам — сега може да нямаш нищо, но аз ще ти давам по десет долара и половина на месец. На края на пътешествието ще разполагаш да кажем с тридесет и пет долара. Малко работа ще проясни главата ти, а след това ще имаш възможност да ни разкажеш всичко за татко си, майка си и парите си.

— Тя е на парахода — извика Харви и в очите му проблеснаха сълзи. — Веднага да ме върнете в Ню Йорк.

— Бедната жена! Бедната жена! Когато се върнеш при нея, тя всичко ще забрави. Осем души сме на борда на „Тук сме“ и ако сега се върнем, дотам има повече от хиляда мили, ще изпуснем сезона. Другите няма да се съгласят, дори да бях готов да го направя.

— Но баща ми ще се отплати на всички.

— Ще се опита, не се съмнявам, че ще се опита — каза Трууп, — но уловът за цял сезон е хлябът на осем души. Освен това и здравето ти ще укрепне, когато се завърнеш при баща си през есента. Иди напред и помогни на Ден. Десет и половина на месец, както казах, и, разбира се, това, което уловиш, както за всички останали.

— Искате да кажете, че ще трябва да мия чинии, тенджери и други такива работи? — запита Харви.

— И други такива. И няма защо да крещиш, млади момко.

— Не искам! Баща ми ще ви даде толкова, че ще можете да си купите още едно такова корито за риба като това. — Харви тропна крак на палубата. — И десет пъти повече, ако ме върнете в Ню Йорк здрав и читав, а вие така и така ми дължите сто тридесет и четири долара.