Читать «Смелите моряци» онлайн - страница 17

— Вади! — изсумтя чичо Солтърс, без да обръща глава. Харви вадеше рибите по две, по три и ги прехвърляше надолу през люка.

— Ей! Набождай повече! — извика Ден. — Не ги пръскай. Чичо Солтърс е най-добрият касапин в цялата флотилия. Наблюдавай го и помни какво ти казах!

Наистина, като че ли кръглият чичо Солтърс припряно разрязваше страници на списания. Тялото на Манюел, превито от кръста надолу, приличаше на статуя, но дългите му ръце изхвърляха рибата без прекъсване. Малкият Пен се трудеше сърцато, но си личеше, че е слаб. Един или два пъти Манюел намери време да му помогне, без да прекъсва потока на снабдяването. А веднъж Пен изрева, тъй като набоде пръста си в една френска кука. Тези куки се правят от мек метал, за да се изкривят отново след употреба, но треската много често се изплъзва от тях и се хваща на друга. По тази причина лодкарите от Глостър мразят французите.

Долу натриваха едрата сол и тя стържеше по грапавата повърхност на рибите. Напомняше звука на точило, който се смесваше с непрекъснатото скриптене на ножовете, с шума и отскубнатите рибени глави, черен дроб и летящи черва, падащи в кошницата. Към всичко това се прибавяше скърцането на ножа на чичо Солтърс, който изтръгваше гръбнаците, и плясъкът на рибите, хвърляни във ведрото.

Прясната морска треска тежи повече, отколкото можете да си представите, и след един час гърбът на Харви го заболя от постоянното навеждане и той почувства нужда от почивка. За пръв път в живота си обаче той работеше наред с другите хора. Тази мисъл го изпълни с гордост и той продължи, макар и по-бавно.

— Край! — извика най-после чичо Солтърс. Превит сред рибата, Пен дишаше тежко. Манюел се навеждаше назад-напред, за да раздвижи кръста си, а Дългия Джек се облегна на фалшборда. Готвачът се появи, безформен като черна сянка, събра няколко гръбнака и глави и се оттегли.

— Рибени късчета и задушени глави за закуска — каза Дългия Джек и млясна с уста.

— Ножове долу! — повтори чичо Солтърс, размахвайки плоското нащърбено оръжие за разпаряне.

— Гледай си в краката, Харви — извика Ден отдолу.

Харви видя как половин дузина ножове се забиха около отвора на люка. Той ги събра и отдели изтънените.

— Вода! — извика Диско Трууп.

— Бъчвите са отпред, а ведрата отстрани. Побързай, Харв — каза Ден.

Харви се върна след минута с голямо ведро, пълно със застояла кафява вода, гъста като нектар, а челюстите на Диско и Том Плат се отпуснаха.

— Това е треска, Том Плат — рече Диско, — а не смокини от Дамаск, нито пък сребърни пръчки. Това ти го казвам всеки път, откакто плаваме заедно.

— Въпрос на няколко сезона — отвърна Том Плат хладно. — Доброто нареждане винаги си е добро нареждане, а има и правилен, и неправилен начин на подреждане дори на баласта. Ако някога си виждал четиристотин тона желязо в…

— Ей! — При вика на Манюел работата започна отново и завърши едва след като кошарата се опразни. Когато падна и последната риба, Диско Трууп заедно с брат си се заклатушкаха към кабината; Манюел и Дългия Джек отидоха напред, Том Плат изчака само да плъзне люка и също изчезна. Половин минута по-късно откъм кабината се чу силно хъркане и Харви отправи празен поглед към Ден и Пен.