Читать «Смелите моряци» онлайн - страница 16

— Той не може ли да говори? — прошепна Харви.

— Не особено. Не зная да може. Езикът му е много странен. Идва от вътрешността на Кейп Бретон, там, където селяните говорят истински шотландски. Кейп Бретон е пълен с негри, които са се преселили там по време на нашата война и говорят като селяните със силен шотландски акцент.

— Това не е шотландски — отбеляза Пенсилвания. — Това е галски. Четох за това в една книга.

— Пен чете много. Почти всичко, което казва, е истина — освен когато брои рибата, нали?

— Баща ти дава ли им да кажат колко са хванали, без да ги броят? — запита Харви.

— Да, защо не. Какъв смисъл има някой да излъже за няколко стари риби.

— Имаше един, който лъжеше за улова си — обади се Манюел. — Лъжеше всеки ден. Лъжеше, че има пет, десет, двайсет и пет риби повече.

— Къде беше това? — попита Ден. — Не е някой от нашите.

— Французин от Ангий.

— А! Тия французи от западния бряг изобщо не броят. Имат си причини — не умеят да броят. Ако ти попадне някоя от меките им куки, Харви, ще разбереш защо — каза Ден със страшно презрение.

— Винаги повече и никога по-малко, всеки път, когато солим — изръмжа Дългия Джек надолу към люка и „втората смяна“ веднага се покатери горе.

Сенките на мачтите и на главното платно, което никога не свиваха, се люлееха насам-натам върху палубата, осветена от лунните лъчи, и рибата на кърмата грееше като купчина сребро. В трюма се чуваше тропотът от стъпките на Диско Трууп и Том Плат, които се придвижваха сред каците със сол. Ден подаде на Харви една вила и го поведе към края на грубата маса, където чичо Солтърс вече барабанеше нетърпеливо с дръжката на ножа.

— Ще идеш долу при татко и Том Плат и ще внимаваш чичо Солтърс да не ти извади окото — поръча Ден, преди да слезе в трюма. — Ще взема сол отдолу.

Пен и Манюел се настаниха в кошарата и затънали до колене сред треската, размахваха ножове. До Дългия Джек имаше кошница, а ръцете му бяха пъхнати в големи ръкавици. Той беше застанал до масата срещу чичо Солтърс, а Харви — пред вилата и ведрото.

— Ей! — извика Манюел и се наведе, вдигна една риба, забол единия си пръст под хрилете й, а другия в окото й. Постави я на парапета на кошарата; острието на ножа блесна и в същия миг се чу звук от раздиране. Рибата, разрязана от устата до опашката, с цепки от двете страни на гърлото, падна в краката на Дългия Джек.

— Ей! — извика Дългия Джек и я грабна в облечената си в ръкавица ръка. Черният дроб на треската падна в кошницата. Още едно дръпване и с един замах изпрати във въздуха главата и вътрешностите, а изтърбушената риба се плъзна към чичо Солтърс, който сумтеше яростно. Чу се още един звук на раздиране, гръбнакът прелетя през фалшборда, а рибата, обезглавена, изкормена и разпрана, цопна във ведрото, от което пръски солена вода попаднаха право в разтворената от удивление уста на Харви. След първия вик мъжете утихнаха. Треската се движеше като жива и преди Харви да престане да се учудва от главозамайващата сръчност на всички, ведрото се напълни.