Читать «Слънчева приказка» онлайн - страница 2

Големият град се разбунтува.

Улиците крачеха с мощни стъпки.

Господарите бягаха. Пред тях бягаха големите им стомаси.

Слънчевият лъч се усмихваше от очите на всички оковани.

Качи се на лифта.

Пое към двореца на баща си.

5

Третият лъч си играеше с една котка. Тя протягаше лапи да го улови. Той се смееше. Кацваше на гардероба. Котката скачаше. Лъчът бягаше във вазата. И котката там се мушкаше, ала тогава слънчевият лъч й се усмихваше от телевизора.

Котката се приближаваше с пълзене.

Но и тя, и слънчевият лъч изведнъж станаха сериозни.

На екрана се показаха две поразсърдени деца.

Караха се за едно стъклено топче. И не само че се караха. Обиждаха се. Вече засукваха ръкави.

— Ти ли ще ми казваш, че е твое?

— А ти? Кой си ти!

— Мълчи, ще те напляскам.

— Опитай се де.

— Мълчи, ще те набия.

— Хайде де, ако имаш смелост.

Две настървени петлета стояха една срещу друго.

И котката настръхна.

Слънчевият лъч в миг се намери край децата.

Обля ги с нежност. Погъделичка ги. Децата весело се смееха.

Гонеха лъча.

Той им бягаше.

Те тичаха със смях.

И котката се смееше. Скачаше весело пред екрана.

Децата излязоха от телевизора.

Поздравиха се с котката. Заиграха с нея.

Слънчевият лъч се учуди, почеса си ухото и пак се учуди, и се качи на лифта, който отвеждаше в онзи дворец.

6

Четвъртият лъч бе на футболен мач, когато неочаквано петият кацна на рамото му. Нещо му прошепна и двата лъча напуснаха трибуната.

Дълго пътуваха. Летяха над морета, реки, океани. Зад тях останаха девет морета и десет многолюдни града.

Пристигнаха и видяха:

един премръзнал вятър се люлееше на невидими ледени въжета,

един сняг духаше в ръцете си — искаше му се да се стопли, ала бе безсилен: духнеше ли, вместо пара от устата му излизаха пръчки лед,

едно дърво, голямо и самотно, плачеше, но сълзите още в очите му се превръщаха в снежни топки.

Всичко бе заледено.

Всичко?

Не съвсем.

Имаше хора с големи ботуши и дълги кожуси. Те премерваха леда, чертаеха планове.

— Тук ще построим слънчев град! — уверено каза един.

— С много детски игрища…

— С много рози по улицата…

Леденият цар злокобно се усмихна. Той духна и хората се скупчиха. Усетиха как кръвта им леденее.

Слънчевите лъчи се спогледаха и стоплиха безстрашните покорители на леда.

И веднага тръгнаха към двореца на баща си, да го поканят да помогне на хората, защото единствено хората и слънцето сдружени могат да победят ледения цар.

7

Петте лъча, петте деца на слънцето се мушнаха в двореца на баща си.

Много закъсняха й със свити сърца очакваха да бъдат мъмрени.

Слънцето бе намръщено.

Лъчите бяха навели глави.

Бащата нежно помилва русите им коси. Искаше му се да им каже нещо хубаво.

Децата се хванаха за ръчичките си.

Нощта намаза небето с черна боя.

Пощаджиите протриха очи.

Колите натиснаха спирачки.

Децата сложиха ръце на челата си и си направиха козирки.

Лъвовете сграбчиха решетките.

Кучетата свиха опашки. И те гледаха към небето.

А там петте слънчеви лъча в черната нощ играеха прелестен танц.

И звездите не трепнаха. И те без дъх гледаха танца.

Петте слънчеви лъча танцуваха все по-красиво и по-нежно.