Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 13

Стоянка. Оная млада госпожа пак дойде. (Подава й картичка.)

Аничка (гледа картичката). Ах, госпожа Терзийска! Покани я да влезе при мене. (Стоянка излиза отдясно.) Откога не съм видяла Еленка. Тя от четвъртий клас се ожени. Дали е пак тъй хубавичка? Добре, че иде да ме отърве от Поликсениното дърдорене. (Излиза отляво. Г-жа Терзийска влиза отдясно.)

Явление 2

Терзийска, сама.

Г-жа Терзийска. Дали ще ме познае Аничка? (Гледа се в огледалото.) Аз съм понадебеляла. Очите ми хубави, горят… И други ми са казвали това… А усмивката? (Усмихва се.) Прелест! Големците не отказват на такива очи и на такава усмивка. (Обръща се насам.) Ах, боже, аз съм за министерка, а водя такъв голак! Три пъти му изработвам служба и три пъти я губи с глупостта си… А сега с господин Балтова как? Да се просълзя най-напред. Тъй правя ефект. (Обръща се към едно кресло.) „Ах, господин министре, аз съм нещастна!“ (Брише си очите, преструва си гласа на мъжки.) „Успокойте се, г-жо, какво желаете?“ (Брише си очите.) „Кажете, госпожо!“ И как ме гледа… разказвам му… „Госпожо, ще правя каквото можа да ви услужа.“ И гласът му трепери. Хващам му ръката. „Благодаря, господин министре, вий сте наш спасител.“ Не му пушам ръката и той я не дърпа… Очите му светят. (Издебело.) „Не е ли по-добре тука да доведем г-н Терзийски?“ „Ах, как ви съм признателна! И мене докторите ме съветват да напусна Пловдив, че климатът му вреди ме.“ „О, тук е по-здрав, госпожо.“ Все му държа ръката. (Прави си мъжкия глас по-игрив и нежен.) „Такива хубавки госпожи трябва да цъфтят в столицата.“ „О, вие ме ласкаете!“ „Съвсем не ви лаская!“ А ръцете ни все стиснати, неговата пари като огън… Веднаж министър Берберов ми каза: „Госпожо, аз съм винаги любезен към любезните…“, и прочее. (Стряска се.) Но аз се залисах и забравих. (Хвърля поглед в огледалото и излиза отляво. Боздугански влиза отдясно, с вехтък редингот.)

Явление 3

Боздугански, сам.

Боздугански. Слугинята ме посрещна учтиво и каза, че госпожицата заръчала да почакам тука. Какво значи това? (Разхожда се с ръце отзад.) Сега вече Балтов трябва да ми даде служба. Сега именно имам най-голяма нужда да служа на милото отечество. Пхюй, мизерии и поразии, откак съм човек! Знам девет езика, способен съм за всяко нещо, имам ум да въртя цяло царство, а умирам от глад. Поразия! Всичко предприемах и във всичко фиаско. Ставах и вестникар. Не вървя. Спрях вестника на втория брой. Какво спечелих? Само седем абонамента, които събрах. И литература захващах — и от нея няма файда. Литературата е средство да умреш бавно от гладна смърт… Ожених се. Жена ми ме напусна на втората неделя. Не можа да ме оцени… (Мисли.) Тъжно ми става, като си помисля, че в България има хиляди и хиляди служби, а за мен няма служба. (Тупа с крак, навъсен.) Но аз няма да мра от глад! Или трябва да ида да работя с моето образование и таланти? Аз съм заслужил на България! Служба ми дай, господин Балтов! Три министерства сега имаш в ръка! Служба дай или смърт! Дай ми учител, дай ми в полицията — всичко приимам… Дай ми в краен случай инженерство, секретар или дипломатически агент, началник на пожарната команда!… Няма? Тогава има вакантна служба редактор на „Държавний вестник“… Аз съм се борил и жертвувал за народа. (Назърта към лявата врата.) Ах, каква лъскава женица! Автос-пиос? (Хваща се за корема.) Ох, нямам барем съпруга да ми утешава душата… (Поглежда из дясната врата.) Един простак. (Сяда на стола, вади един вестник из пазвата си и чете. Влиза Квасников.)