Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 12

Аничка. Ти си искал служба разсилен?

Илия. Тъй вярно, господин капит…

Аничка. Добре. Тая служба ще ти бъде зестрата на Стоянка. Ти само да я обичаш, тя е добра мома. (Разпечатва полека плика.)

Илия. Слушам.

Аничка (ниско). Ето две сърца щастливи, които никакво съмнение не мъчи. За тях бъдещето е открито, животът е прост и лесен. (Високо, като разтваря писмото, усмихната.) Капитанът строг ли е?

Илия. Добър е.

Аничка. А госпожата?

Илия (нерешително). И тя е харна.

Аничка. Лъжеш, побиваше тя.

Илия. Само веднаж. Изгубихме копринения й пещемал на банята.

Аничка (на себе си). Какво има да ми пише госпожа Шийкова? Преди два часа бях при нея! (Гледа в плика.) В плика други плик. Чий е? (Разтваря вътрешното писмо.) Ох! От господин Хоров! (Вчита се няколко време.) Прави ми любовно признание! (Излиза бързешката отляво.)

Илия (сам). Госпожата заръча да й върна плика разписан. Да почакам госпожицата. (Вади из пазвата си кутийка с огледалце, огледва се и суче нещо под носа си.) Сега, най-напред, на Стоянка да купя ботинки с ластици, да се радва… Па рокля вече! — със сукман я не ща… А тати как ли ще се зачуди, като ме види с оная разсилнишка униформа с лъскави пуговици — капитанът ми хариза своите. (Мисли.) Но когато стана писар в министерството, да не би да се намъкне някой път в канцеларията със съдраната си шапка и цървули. Не, аз трябва да му кажа да не ме посрамява… После ще стана… Какво да стана? Секретар. Не, по искам околийски началник със сабля и екселбанти… У! И тати тогава ще ми дойде на гости и ще рече: „Ти ли си бре, Илийчо?“ (Мисли.) Па и пенсия ще имам. И копринено чадърче ще й взема, с бяла кокалева дръжка… Да се пази да го не счупи, че ще я тупам. И като иде на пазар в петък, ония нашенки… (Гледа към цветарника.) Какви хубави цветя! (Мирише цветята.) Дали да взема едно за Стоянка? (Посяга. Влиза Стоянка.)

Явление 15

Илия и Стоянка.

Стоянка (спуща се към него). Илия, какво правиш? Остави! (Задържа му ръката.)

Илия (засмян). За тебе, за тебе!

Стоянка. Излез навън, ще те види господарят. (Дърпа го към вратата насмихната.)

Илия. Смирно! Кръгом марш! (Завърта я и я целува.)

Стоянка (начумерено). Махни се, тука ли бре! (Отбягва.) Ух, враго! Ще става и той гражданин. Прилича ти като на свиня звънец. Хай в кухнята да плюскаш, оставила съм ти от снощи малко баклава. (Бута го към дясната врата. Смеейки се, и двамата излизат.)

Завеса.

Действие второ

Явление 1

Аничка, после Стоянка.

Аничка (отива и гледа на прозореца). Тате още се бави в салона с някои гости. Господин Хоров не дойде преди обяд, трябва да дойде сега. Познавам по това, че сърцето ми е развълнувано. И какви пламенни чувства! (Вади писмото от корсета си и го чете.) Поетическа душа. Говори ми за Алпите, дето би искал с мене да се изкачи на небесните висоти, за блаженство, за светло бъдеще, огряно от лучите на любовта… Има и стихове… Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид… Не, страх ме е да повярвам: то е симпатия само… (Гледа се в огледалото.) Страх ме е, че ще ме намери много пребледняла. Поликсена е от един час при мене. Бъбри, бъбри ужасно, а пък мен ми се не слуша. (Влиза Стоянка, като държи картичка.) Стоянке, сега ще дойде господин Хоров. Покани го да влезе тука и да почака. Какво държиш в ръката?