Читать «Слово за пренасяне мощите на св. Климент Римски (Слово при пренасяне мощите на преславния Климент, което съдържа исторически разказ за това, как той с Христова помощ измежду други (страни) светна в 4369 година пред търсещите го с любов и вяра в Понт)» онлайн - страница 2

„Не отблъсвай, Клименте, нас, които припадаме с вяра към твоя гроб, но приеми робите на сърцето, които пристъпват към светия ковчег на твоите мощи, молейки се да добият тях, блажените и щедрите, и стадото да се наслади от твоето благоухание, защото бог дава на верните изцеряване и прошка на греховете чрез твоите, славний, молитви и велика милост.“ И така отидохме до щастливия (полу)остров като една неразделима фаланга, която се задържаше не с оръжие, а с песни. А когато желаният (полу)остров вече се явяваше пред очите, един добре напоителен валеж от дъжд из ясно дойде от тегнещите небеса, без да премахне смелостта от нас, желаещите. Като щеше да се захване втората песен, свещеникът, що подсказваше на всички стиховете, по име Соломон, който тогава беше поп при (църквата) „Св. Прокопий“, бе обхванат от тъга и несгода, понеже бе лишен от потребната светлина. Но ето изведнъж с помощта на св. Климент облаците се разпръснаха и луната стана светла, па се освети и въздухът, а около нея се образува светло сияние. Като видя това един, който седеше наедно с главното лице (хероя) на подвига (епископа), бидейки наедно с него на подвижно седалище, и усърдно слушаше, тутакси извика с тия думи: „Отче, бог знае да просвети славно с благодат душите на желаещите приятна светлина по молитвите на св. Климента.“ При тази радост захванахме началото на втората песен славно и безпрепятствено, понеже осветителната сила не пречеше никак; а то (началото) бе такова: „Завладени от божи страх, трепет и сълзи.“ След тази песен отидохме с архиерея към славния (полу)остров и към ковчега.

Като го (архиерея) заобиколихме и се просветихме с достойно поучение, прострени по очи на желаната земя, извършихме цялата утренна, началото на славословието („хвалитните“). А когато дойде средната песен, ненадейно настана от бога едно изпитване за някаква полза на твърдите във вярата. Облаците бяха гъста и нападаха от южната страна на (полу)острова — които, като видя архиереят, прати едного от благоверните по име Дигица, който бе дошъл там, понеже бе добър познавач на местата, да разузнае. Той, като отиде, съобщи, че наближава дъжд. Тогава поради ненамиране мястото на блажения ковчег почнахме търсене и поръчахме да се пее кондакът. Тутакси гъстите облаци, като заминаха към северната страна, откриха в замяна на тъмнотата ясно и прозрачно небо, за да помогне то със звездите си на очите да видят търсените мощи на св. Климент и по този начин чрез доброто дело (подвига) то (небето) се приготви за общ (наедно с хората) подвиг.

А когато певецът пееше четвъртата песен, казвайки на едно място така: „Съкровището вече не е скрито, а светлината е на светилника“, едно ребро от мощите на блажения Климент тури начало така, както някоя утринна звезда се явява пред голямо светило. Докато ние бяхме нажалени, понеже минаха много часове, а нищо не се яви, и насочвахме очи ту към бога, ту към светия ковчег, когато пеехме 6-а песен, в която на едно място се казва: „Защото бог пази костите на праведните, както пее и възпява Давид в псалмите (XXIII, 21)“, светна пред нас светата преславна глава на многопрославения Климент, която, щом съгледа най-напред един, който е настоящият разказвач, изведнъж извика щастливецът с глас: „Радвайте се, отци и братя, в господа! Пак ще река: радвайте се, защото ето блажената глава светна пред нас като светло слънце от дълбочината на ада!“ Щом чуха този глас, всички, развеселени ненадейно, изпращаха хвалебна песен към бога, като пренасяха погледите си от небето към светия ковчег и блъскайки се и бидейки блъскани като към някое непропадащо богатство, вървяха, като искаха да целунат или само да видят светите бисерообразни мощи. За тях бе много и за добиване светост им бе достатъчно да озарят поне лицето си чрез допиране до мощите. А когато духовно веселие озари и зарадва всички с преславно благоухание, тутакси засветиха пред нас от дълбочините и запазените светливи звезди на другите членове, именно самите му свети ръце наедно с блажените бедра и с всички намиращи се членове. И като на мислена твърд от духовно небе, събирайки всички и украсявайки лицата на верните с приличен вървеж, изведнъж се яви най-после, едва не изпущайки глас, котвата, както е и прилично, блажените членове да се явят (по-рано) според достойнството си и тя, макар да бе се изложила на гниене според природата си, пак беше се запазили в своята твърдост. Тутакси се захвана гръмко и общо пение, докато се съберат и най-малките й обагрени частици. Цяла нощ имаше непрекъснато славословие към бога до приличния час за безкръвната жертва и пренасянето на Христа, нашия бог, а само малцина някои мълчеха, както е прилично при такава служба. Това като извърши преподобният архиерей, носейки блаженото ковчеже на глава, сложи го в кораба наедно с един верен, който беше там.