Читать «Слово за пренасяне мощите на св. Климент Римски (Слово при пренасяне мощите на преславния Климент, което съдържа исторически разказ за това, как той с Христова помощ измежду други (страни) светна в 4369 година пред търсещите го с любов и вяра в Понт)» онлайн
Методий
Методий
Слово за пренасяне мощите на св. Климент Римски
Слово при пренасяне мощите на преславния Климент, което съдържа исторически разказ за това, как той с Христова помощ измежду други (страни) светна в 4369 година пред търсещите го с любов и вяра в Понт
Какво задоволство има в намирането мощите на славния между светците Климент и в разказванията (за него) по радостен начин чрез висока беседа на благоверните хора на духа и на ония, които обичат да слушат, а също така какво задоволство е да се предлага и подава небесно и сладко слово в мислено великолепие на обядващите с любезна покана! Какво радостно разказване! Защото, братя, като погледнем мислено на любители на покупки и на придобивници, които обичат да пътуват (ще видим), че те разказват за онова, що им се е случило по пътя, на нетрудещите се бащи, братя, чеда и приятели, а още и на съседи не когато се захване необикновената случка, а когато я свършат и добият желание и успокоение от труда и подвига. Когато изминат много години, тогава разказват, захващайки угощения на ума и езика като това. А ние никога не ще престанем да съобщаваме с ликуване на братята за светлата и щастлива придобивка на мощите на блажения Климент, понеже и сами (знаем, че е отстранил) бедствия, рани, зарази и изкривявания. Защото много хора, като им разказваме, мислят за разказа, че е подправен с нещо сладко, че е спасение от някое море. Ние започваме да съобщаваме високата беседа за духовния пир на преславния Климент, като да предлагаме вкусване от причастие, служейки си с трапеза от истинска вяра, надежда и любов към светеца и с духовно размишление, а за добрите и щастливи дейци още и с подправки към сложените ястия, направени от вкусна храна, която, като се даде на боголюбците, укрепява сърцата им и още при свършването на угощението.
Прочее подкрепената с вяра и любов силна надежда за неизчерпаемото съкровище на блажените св. Климентови мощи неудобно бе затворена в нашия ум и както в натрупани въглища искрата подпаля чрез меко вещество и унищожава, така и мисълта се допираше не само до плътта, а всякога засягаше и ядеше и костите, и мозъка, па изгаряше и вътрешностите. А душата ни се надяваше и подбуждаше и се подтикваше като с жило, като росата на пророческото слово (се привличаше); па не само това, но душата ми отказваше да се утеши, понеже желаеше да види мощите на прославения Климент.
Когато пък получи божие изцеление чрез добрия пастир (Климент) и пожела да добие гълъбови крила, за да достигне до ковчега на блажения Климент, да си почине и да достигне края (на желаното) — човеколюбецът Исус благоволи да подбуди някои от живеещите в Херсон, а особено верния пастир Георги наедно със славния Никифор, който тогава бе поел добре и кротко градското ръководство на царските работи, с множеството и едного, който усърдно съревнуваше наедно със славното духовенство, макар да беше малък по старшинство.
Като стоеше това така от ден за ден и като предстоеше да се захване подвигът — един ден, когато бог благоволи да се яви светецът (той беше 30-ия ден на месец януари), някои от усърдните, откак излязоха от пристанището, тръгнаха с пеене на псалми. А молитвената песен казваше така:
