Читать «Скрутатор» онлайн - страница 24

— Ако враговете преодолеят шока си и се върнат, те ще ни унищожат.

— Тъкмо това ме притеснява най-много. Така да бъде. Ще ти възложа изпълнението на плана, временен скрутатор Джал-Ниш Хлар. Но помни, че ще те наблюдавам много внимателно…

Джал-Ниш се вцепени.

— Временен скрутатор? Но сър, вие сам казахте, че заемам мястото на Флид.

— Флид бе снет от Съвета още преди месеци. Казах да заемеш мястото му на масата. Изпитанието, отвеждащо до скрутаторската длъжност, е сурово. Докажи, че си достоен, Джал-Ниш, и ще получиш тази длъжност. Дори е възможно да те допусна до Съвета, ако се освободи място. Но ако се провалиш, ще бъдеш измъчван редом до негражданин Флид.

— Няма да се проваля — изрече Хлар с такава разпаленост, че неколцина от седящите неволно потръпнаха.

След около час съвещанието приключи с изработен план. Скрутаторите се отправиха към задълженията си. Джал-Ниш тръгна към ареста — клетка, изработена от колове, вбити в хълма.

— Изкарайте робите — с весел смях рече той.

Ксервиш Флид повдигна глава. Лицето му бе посиняло: останалите затворници се бяха погрижили да посрещнат рухналия.

— Какво ще правите с нас? — попита низвергнатият скрутатор.

— Добитъкът е прекалено малко, затова ще впрегнем и хора. Ти ще бъдеш включен на челно място, за да послужиш за пример. Камшикът ще те научи да изпълняваш дълга си, робе Флид.

Четири

Пламъци избухнаха от пукнатина пред Тиан. Течен асфалт, достатъчно горещ, за да ужили кожата ѝ, покапа върху главата и раменете ѝ. Па̀рите заплашваха да задръстят ноздрите ѝ. Червеникаво сияние изпълваше тунела зад нея.

Тетраподът ѝ оставаше пленен дълбоко в пещерите на Снизорт. Макар че лиринксите бяха излекували гръбначния ѝ стълб с помощта на плътоформирането си, краката ѝ все още бяха прекалено слаби, за да удържат тежестта ѝ.

Излъчването бе изчезнало, заедно със самата възлова точка. Тя протегна ръка и докосна амплимета. Бипирамидата бе хладна на допир — за щастие: горещината увреждаше необратимо хедроните.

Амплиметът бе достатъчно мощен, за да черпи енергия от далечно поле, така че не всичко бе изгубено. Тиан се опита да си припомни разположението на околните възлови точки. По време на полета си бе използвала много от тях и би трябвало да си ги припомни лесно. Но тези спомени бяха изчезнали.

Всичко бе странно тук. Етерът бе задръстен с изкривявания, каквито тя не бе виждала преди. Самият амплимет също изглеждаше различен. Беше ѝ трудно да определи конкретно, но кристалът бе станал по-труден за употреба — сякаш бе увеличил силата си след експлозията на възловата точка или бе увеличил степента си на съзнателност. Във всеки случай чувството не беше приятно. Бореща се с нарастваща паника, Тиан потърси поле и успя да долови далечните граници на излъчване.

На такова далечно разстояние от зараждащия го възел полето бе слабо, непостоянно и неясно. Занаятчията вложи енергия в контролера, при което един от краката трепна леко, но тетраподът не помръдна.

Ужасена, Тиан направи нов опит. Той отбеляза по-голям успех — един от краката пристъпи напред, макар и накъсано, несигурно. Втора крачка. По-добра. Занаятчията вече започваше да си припомня необходимото.