Читать «Скрутатор» онлайн - страница 15

Перквизиторът се намръщи по-силно.

— Не бих искала да се разделяме, но обстоятелствата го налагат. Иризис, вземи Флангърс и него — тя посочи към съвсем млад войник, който още нямаше брада — и вървете натам. Ние ще се отправим по този тунел. Ако до половин час не откриете нищо, върнете се обратно тук. — С меча си тя начерта зигзагообразен белег върху скалата. — И не се губете.

— Да видим какво има зад тази врата — обърна се Иризис към Флангърс. До този момент бяха претърсили десетки пещери, но не бяха открили нищо.

Въпросният махна с ръка към младия войник — розовобузест и наплашен младок на име Ивар. Иризис бутна вратата, отвъд която ги очакваше влажно и мъгливо помещение. То бе заето от три редици предмети, напомнящи тикви. Те бяха високи до пояс, навързани със сиви проводници.

— За какво служат тези неща? — попита Флангърс.

— Предполагам за нещо, свързано с плътоформиране — отвърна Иризис.

Той преглътна. Това тъмно Изкуство се намираше извън разбирането на героя.

Останалите помещения съдържаха подобни предмети, всички с донякъде органичен вид и споделящи една необяснимост. Тримата пристъпиха в кръгло помещение, в чийто отсрещен край се издигаха пет врати.

— Ама че пещ! — Флангърс обърса челото си.

Той отвори най-лявата от дверите и тихо подсвирна. Помещението съдържаше десет клетки, безопасно раздалечени една от друга. Във всяка от тях се криеше създание, каквото никой от тях не бе съзирал до този момент — изцяло изградено от шипове, рога, зъби и брони. Макар различни, тези същества бяха намерили обединение в еднаквата смърт от удар по главата.

Иризис се вкопчи в решетките на първата клетка и се загледа в плътоформираното чудовище. Сиво-зелените, засъхващи зъби приличаха на късове стъкло.

— Представи си подобно нещо да те захапе за крака, докато се сражаваш с лиринкс.

— Изглежда би могло с лекота да схруска костта — рече Флангърс. — Струва ми се и бързо. Труден противник.

— Не се съмнявам, че приготвят хиляди като него. Ивар — Иризис се обърна към младия войник, чиито очи заплашваха да изскочат, — бягай и кажи на перквизитора, че сме ги намерили. Можеш ли да откриеш мястото до онова разклонение, където се разделихме?

— Да, майсторе. — Ивар веднага пое, щастлив да се махне от това място.

Иризис продължи да обхожда помещението. Бе застанала пред решетките на създание, чиято паст изграждаше половината от тялото му, когато Флангърс извика:

— Иризис! Тук има едно живо.

Съществото, чудовище с тежка глава, няколко реда зъби и редица шипове, следващи извивката на гръбначния му стълб, лежеше на една страна. Главата му бе окървавена. Устата му бе отворена, от едната ноздра се стичаше кръв. Гърдите му изглеждаха неподвижни. При приближаването на жената черно-жълтото око се размести леко, сетне се скри под клепача.

— Вече е мъртво. Ще оставим Фин-Мах да ги оглежда. Да видим следващата стая.

В нея ги очакваше същата гледка — всички създания бяха мъртви. Иризис потръпна и отвори третата врата. Тамошните създания бяха по-малки, отново зъбести и шипести, но с по-лека броня и по-подвижни.