Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 17

— Не, няма — този път беше наистина заинтригувана. Той не можеше да знае, беше сигурна в това. И все пак беше забелязал промяната в нея. Дали не се досещаше? Реши, че е случайност.

— Почти като… — отново характерният жест с размахването на ръката. — Не, не… — тръсна глава. — Не може да е…

— Какво не може да е? — сега тя се наведе през масата.

Той се усмихна някак смутено и за миг тя видя в него малкото момче. И нейните устни се разтеглиха в усмивка.

— Ама да не вземеш да се обидиш — той замълча за малко, сякаш премисляше. — Ако не знаех, щях да се закълна, че идваш от улицата. Но прочетох биографията ти: богато буржоазно семейство от модния квартал на Бронкс. Тогава, де, не сега — поправи се той. — Какво са означавали за теб улиците на Ню Йорк? Кина, книги…

Бейба, мислено отвърна тя и затвори тайното си сърце. Но в същото време беше изненадана и доволна, че беше познал, макар никога да не му беше споменавала за това.

— Как беше в Ню Йорк? — попита го тя.

— О, нали знаеш, едно и също. Боклукът натрупан на камари, всички мразят кмета и „Метс“ продължават да губят.

— Сега там е пролет — замислено каза Даяна. — Май започвам да губя представа как изглеждаха различните сезони. Сякаш се намирам в страна извън времето.

— На мен пък точно затова ми харесва тук — рече Рубънс.

— Не ти ли липсва Източния бряг?

— Какво да ти кажа — вдигна той рамене, — моята компания има седалища в Ню Йорк и аз ходя там най-малко веднъж в месеца. Приятно ми е, но не мога да кажа, че ми липсва — отпи глътка. — Обичам да се разхождам по Парк Лейн. Истинско удоволствие ми доставя… гледката на север от Сентръл Парк към Харлем. Любопитно е да наблюдаваш къде живеят бедните.

— Значи работата те е довела тук.

— В крайна сметка, да — кимна Рубънс. — Но всичко започна с романите на Реймънд Чандлър. Покрай тях се влюбих в Лос Анджелис.

— Знаеш ли, много е странно — Даяна говореше с поглед, обърнат към морето. — Във всички други градове, в които съм била: Рим, Лондон, Париж, Женева, Флоренция… навсякъде утрините са изпълнени с вълшебство, с някаква едва ли не свръхестествена непорочност — тогава всички шумове на техниката са замрели до такава степен, че сърцето ти се размеква — тя поклати глава. — Не като тук. В този град нощната стихия няма край. Защото Лос Анджелис не притежава непорочност, която да губи всеки ден. Той просто се е родил порочен.

— Жестоки думи за град, в който си решила да живееш — отбеляза Рубънс.

Даяна потопи пръст в почти празната си чаша и започна да върти остатъците от разтопените ледени кубчета.

— Е, той си има други качества — гледаше го през мигли. — Това е най-луксозният град на света, изпълнен с капризни въздишки и платинени гривни.